Микропластмасите: Невидимата заплаха за природата и нашето здраве

Пластмасата промени фундаментално начина, по който живеем. Тя направи ежедневието ни по-удобно, но това удобство носи своята висока екологична цена. Огромни количества пластмасови отпадъци вече запълват сметищата, реките и океаните. Днес учените обръщат сериозно внимание на невидимата страна на този проблем – микропластмасите.

Когато се разхождаме сред природата, често вярваме, че сме далеч от замърсяването. Реалността обаче е различна. Дори места, които смятаме за девствено чисти, вече са засегнати от пластмасовите частици. Проф. Петър Петров – директор на Институт по полимери, БАН, разяснява мащаба на ситуацията:

„Това, което виждаме, са отпадъците, но това, което не виждаме, са едни малки частички, които се наричат общи, така нар. микропластмаси и нанопластмаси. Това са отпадни продукти, които наистина са навсякъде. В природата, в атмосферата, в почвата, във водите, на които трябва да се обърне внимание, като при тях има наистина вече факти, че те имат негативен ефект върху хората, върху живите организми, дори и върху екосистемата.“

Пластмасата практически не изчезва от околната среда. Тя просто се разпада на все по-малки фрагменти, които са невидими за човешкото око. Тези частици се движат чрез природните цикли. Микропластмасите вече се откриват в 90% от световните водоносни слоеве, което представлява огромен риск за екосистемите. Проф. Петър Петров – директор на Институт по полимери, БАН, допълва:

„При изпарението на водата от океаните тези частици попадат във въздушните потоци и могат да стигнат дори високо в планините. Откривани са включително в лед по върховете.“

Замърсяването не е само повърхностно. В океаните съществуват огромни острови от отпадъци, но основната маса се намира под водата. Ситуацията в региона също е тревожна. Реките Дунав и Марица изхвърлят над 1500 тона микропластмаси в Черно море всяка година. Проблемът засяга и селското стопанство, като учените предупреждават, че нанопластмаси откриваме и в корените на житни растения.

Микро и нанопластмасите лесно проникват в човешкия организъм. Д-р Неда Попова, гастроентеролог, посочва основните пътища за заразяване:

„Микропластмасите проникват в човешкия организъм чрез въздуха, храната и водата. Засегнати са белите дробове, гастроинтестиналната система и кръвоносните съдове. Нагряването на пластмасата катализира отделянето на микрочастици и вредни химични вещества. Затова пластмасови съдове за горещи напитки и храни трябва да се избягват.“

Ежедневни навици като пиене на кафе в пластмасова чаша или затопляне на храна в микровълнова фурна могат да застрашат здравето ни. Д-р Неда Попова, гастроентеролог, съветва за промяна в бита:

„По-добре е да се използват стъклени, керамични или метални съдове и бутилки, особено за вода и топли напитки.“

Друг сериозен източник на замърсяване са синтетичните дрехи. При всяко пране те отделят микроскопични нишки. Европейският парламент вече одобри нови строги регулации за микропластмасите в козметиката, влизащи в сила през 2026 година. Д-р Неда Попова, гастроентеролог, обяснява опасностите от облеклото:

„Синтетичните дрехи отделят микропластмаси. Най-малките частици – нанопластмасите – могат да бъдат вдишани, а има данни, че могат да преминават и през кожната бариера. Тези частици могат да засилят възпалителните процеси, да повлияят имунната система и да нарушат хормоналния баланс, защото някои от тях пренасят вещества, които имитират хормони.“

Докато медицината анализира щетите, науката търси иновативни решения. В България се наблюдава положителен тренд в тази посока. Производството на биоразградими полимери у нас е нараснало с 35% през 2025 година. Проф. Петър Петров – директор на Институт по полимери, БАН, споделя за научния напредък:

„Работи се с биоразградими и биосъвместими полимери – за медицина, за лечение на рани, за доставка на лекарства, включително чрез биопринтиране.“

Полимерите намират приложение и в борбата с най-тежките заболявания. Германски изследователи вече са разработили филтър, който премахва до 99% от микропластмасите от водата. Проф. Петър Петров – директор на Институт по полимери, БАН, добавя:

„Разработваме наночастици, като носители на лекарствени вещества за противотуморна терапия.“

Микропластмасите не са проблем на далечното бъдеще. Те са част от нашето настояще и изискват незабавни действия от страна на индустрията и потребителите.