Михаил Белчев: Поетът, който пишеше по първи петли и говореше с гласа на Бог

Михаил Белчев остави незаличима следа в българската култура и духовност със своето богато творчество. Той не успя да дочака планирания голям концерт в НДК на 12 октомври. Датата за това специално събитие вече беше официално запазена за неговите почитатели. **Михаил Белчев почина на Велики понеделник, оставяйки след себе си стотици незабравими стихове и песни.** Стотици негови приятели и колеги го изпратиха в последния му път на Разпети петък.

В своята автобиографична книга „Възход и падение“ поетът събра 78 години интензивен живот. Той разказа за дните в хор „Бодра смяна“ и първите отличия от „Златният Орфей“. Книгата му е своеобразен скрин за спомени от пътешествия по света. В нея той описва и голямата любов към своята муза Кристина.

Благодаря на тъгата, която ме спохожда от време на време, и на тревожните усещания за все още ненаписаното, неизпятото. Не обичам да се сбогувам. Кристина често ми напомня, че съм длъжен да живея.

**Бардът е бил под постоянно лекарско наблюдение от началото на 2024 година.** Тази информация е била пазена в изключително тесен семеен кръг. Здравословното му състояние стана обект на внимание още през 2021 година. Тогава той премина през серия медицински прегледи в голямо столично заведение. Въпреки крехкото си здраве, Белчев остана изпълнен с енергия до края.

Не искам да пиша от скука във влак, потънал в забрава в някаква далечна гара, без да видя ни пролет, ни лято, ни есен, ни зима. Предпочитам да съм жив и със сетива, обърнати към света.

**Михаил Белчев създаваше своите най-красиви стихове „по първи петли“ на 14-ия етаж.** Той често споделяше, че в тези моменти думите сякаш се изливат отгоре. Творческият му процес започваше в малките часове на нощта. Поетът се чувстваше избран да запише тези послания за хората.

За гласа не знам, но за писането… Има нещо. Обикновено нощем, почти по първи петли – не че ги чувам на 14-ия етаж, но в тези моменти сякаш някой излива думички отгоре, а аз съм избран да ги напиша. С какво ли съм заслужил това доверие?

Белчев е учил специалност „Фина електромеханика“ в Минно-геоложкия институт. По-късно той завършва Драматическия факултет на Театралната академия в Ленинград. Работил е дълги години като режисьор в националната телевизия. Неговата истинска страст обаче винаги е била писането на стихове за песни.

Пътят е предначертан и е ясен. Аз само се опитвам да се придържам плътно към него.

Поетът написа текстове за почти всички големи български изпълнители от своето поколение. Негови са думите за хита „По първи петли“ на Васил Найденов. Той създаде легендарната песен „След десет години“ за група ФСБ. Лили Иванова изпълнява неговата „Готови ли сте за любов“.

Непозната жена беше казала на Криси, че Бог говори чрез моя глас – и с характерния си тембър вълнувам хората. Много е мило. Благодарен съм на съдбата, че ме е дарила с възможност да разтуптявам сърцата, да се обичат с песните ми, със стиховете ми. Какво по-хубаво от това?

Любовта му с актрисата Кристина Белчева остава една от най-красивите истории в българското изкуство. Те се запознават, когато тя е само на 23 години. Михаил Белчев я моли да не си тръгва още при първата им среща. Оттогава двамата прекарват живота си почти неразделни.

**Синът му Константин обеща да пази неговото дело и да бъде неговия глас на сцената.** Косьо премина през всички нива на сценичния живот от дете. Той продуцираше концертите на своите родители през последните години. Младият мъж споделя, че двамата с баща му си приличат по честолюбие.

На 6 април 2026 г. NOVA излъчи специален видеоклип „Гласът на поколенията: Михаил Белчев“. Материалът отбелязва неговото огромно наследство и влияние върху културата ни. Видеото се фокусира върху семейството му и знаците от предишни години. Колеги и почитатели продължават да изразяват своята подкрепа с голямо уважение.

Михаил Белчев вярваше, че всяка негова песен има своя собствена легенда. Първият му голям успех беше песента „Кой София с обич заля“. Тя е посветена на Световния младежки фестивал през 1968 година. Творчеството му остава вечен мост между душите на българите.