Мигранти спасяват селските райони на Испания от обезлюдяване и затваряне на ферми
Испания се бори с обезлюдяването на селските райони, започнало преди десетилетия, като запълва вакуума от работна ръка чрез програми за обучение на мигранти. Тези програми подготвят новопристигнали, най-вече от Африка и Венецуела, за традиционни професии като овчарството, които местните жители вече рядко упражняват. Фермерите предупреждават, че без тази помощ, много стопанства са изправени пред затваряне.
Усам Абдулмумен, мигрант от Судан, връща овцете от пасището по залез слънце. Той е на 25 години и месеци наред се грижи за стадо от 400 животни. Усам работи в Лос Кортихос – село с 850 души, разположено в равнините на Кастилия-Ла Манча, регион, прочут от „Дон Кихот“.
Лос Кортихос е част от стотици испански селища, които страдат от тежко обезлюдяване. Този процес затруднява работа, която съществува от библейски времена – овчарството. Традиционно испанците рядко упражняват тази професия в наши дни, предпочитайки градския живот. Вътрешната миграция и обезлюдяването на селските райони започват още около 1950 г., когато младите хора масово напускат провинцията в търсене на възможности в градовете.
Днес над 80% от жителите на страната живеят в градски райони. Въпреки че Испания е един от водещите селскостопански производители в Европа, по-малко от 4% от населението работи в селското стопанство. Този недостиг създава сериозен вакуум от работна сила в традиционните сектори.
За да запълни тази празнота и да осигури работа за мигрантите, правителството стартира специална програма. Тя обучава новопристигнали, най-вече от Африка, Венецуела и Афганистан, да се грижат за добитъка. От млякото на тези животни се произвежда прочутото овче сирене в Централна Испания.
Правителствените програми включват специализирани курсове по испански език и професионални умения. Тези обучения подкрепят интеграцията на мигрантите в селските райони и селското стопанство. Легализацията чрез професионална квалификация е нова възможност, която позволява на нелегални мигранти да получат разрешение за пребиваване, ако се включат в официално акредитирани програми. Въпреки това, процесът е критикуван заради бюрократичните пречки, а някои местни жители изразяват опасения относно интеграцията.
Усам Абдулмумен печели 1300 евро на месец, което е малко над минималната работна заплата в Испания. Това му позволява да изпраща пари у дома веднъж на няколко месеца. Той описва решението си така:
„Има голяма нужда от овчари тук в Испания, но хората не обичат да работят в провинцията. Аз просто искам да се трудя, а това беше най-бързата работа, която можех да си намеря.“
— Усам Абдулмумен, мигрант от Судан
Предизвикателствата с намирането на работници са лична грижа за Алваро Естебан, собственик на ферма от пето поколение. Самият той напуска Лос Кортихос за осем години – първо, за да учи история, а след това работи в Лондон, преди да се върне по време на пандемията от Ковид-19.
„Не виждах бъдещето си тук, но по стечение на обстоятелствата реших да се върна и когато дойдох, си казах: е, може би има бъдеще.“
— Алваро Естебан, собственик на ферма
Алваро Естебан подчертава, че без помощта на мигранти като Абдулмумен, много животновъдни ферми в региона, включително тази на неговото семейство, ще бъдат принудени да затворят. Без помощта на мигранти много животновъдни ферми може да бъдат принудени да затворят през следващите 5 до 10 години. Затова правителствена програма обучава новопристигнали мигранти от Африка, Венецуела и Афганистан, за да спаси традиционния селскостопански сектор на Испания.
