Между огъня и гайдата: Невероятната история на пожарникаря Светлозар Чалов

Светлозар Чалов е мъж, който живее в два напълно различни свята – този на опасните пламъци и този на вековната народна музика. Като служител в 4-та Районна служба ПБЗН, той ежедневно се изправя пред предизвикателства, които изискват хладнокръвие и бърза реакция. За него униформата не е просто облекло, а символ на дълг към обществото.

Да си пожарникар това не е просто работа, това е призвание, да знаеш, че всеки ден можеш да помогнеш за спасяването на човек или дом.

Ежедневието на Светлозар се променя за секунди, когато прозвучи сигналът за тревога. Той все още пази ярък спомен за първия си сблъсък със стихията, когато тишината в службата е била прекъсната от звънците, а пред очите му са лумнали пламъците на изоставена сграда.

Спомням си отначало тишината в пожарната служба, след което набиха звънците, станахме, облякохме уноформите, излезнахме и вече при приближаването на пожара като видях тези пламъци, изоставена сграда, от начало се стрестнах, но запазих самообладание.

Когато дежурството приключи, огнеборецът заменя тежката екипировка с родопската кабагайда. Любовта му към фолклора датира от детството, когато прави първите си стъпки в ансамбъл в Смолян под ръководството на Костадин Илчев. Днес той е част от пазителите на традиция, която вече е призната за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.

Започнах от детски юношески ансамбъл в Смолян с ръководител Костадин Илчев, той ми нареди пръстите на този инструмент.

Светлозар вярва, че гайдата има собствен глас, чрез който разказва истории и изразява дълбоки чувства. Тази отдаденост към традициите напомня за други примери на смелост, като момчето с колелото, което подкрепяше огнеборците в Пирин. Подобно на него, Светлозар доказва, че истинският героизъм често се съчетава с голямо сърце и уважение към корените. За него пожарникарството и фолклорът са две страни на една и съща монета – силата да даваш повече, отколкото взимаш.

Когато хвана гайдата и някак самата мелодия започва да говори, започва да изказва чувства, история.

Професията му изисква максимална концентрация, но музиката му дава необходимия баланс. В свят на сирени и дим, звукът на гайдата остава неговото убежище и начин да съхрани българския дух жив.