Менгеле: 35 години в бягство от правосъдието

Йозеф Менгеле, известен като „Ангелът на смъртта“ от Аушвиц, успява да избегне правосъдието цели 35 години. Той се укрива от Мосад и международните служби. Неговата история е пример за изключителна жестокост и неуловимост. Менгеле е символ на медицинските престъпления по време на Холокоста.

От баща си Менгеле наследява упоритост, хитрост и амбиция. Майка му му дава хладнокръвие и безчувственост. Тези черти му помагат да оцелее в бягство. Дори смъртта на брат му не го трогва. Напротив, той изпитва наслада и се жени за вдовицата му. Това разкрива дълбоко извратената му личност. Преди смъртта си, Менгеле се среща със сина си Ролф. Синът му е отвратен от липсата на разкаяние у баща си.

През 1949 г. Менгеле пристига в Буенос Айрес. Той е под фалшива самоличност – Хелмут Грегор. Документите му го описват като немски гражданин, механик. С него е и куфар, пълен със странни неща. В него има спринцовки, анатомични записки и кръвни проби. Те са твърде необичайни за един механик.

Грегор трепери. Поел е огромен риск, когато запазва компрометиращото куфарче. Но пък то е безценен плод на години изследвания. В него се съдържа целият му живот, връща му спомена за бараките, газовите камери, крематориумите, железопътните рампи, където прекарва най-хубавите си години като „инженер“ на расата. Място, пропито с парливия мирис на изгорени тела и коси, опасан с наблюдателници и телени мрежи. На мотор, на колело или в кола, той обикаля сред сенките без лица, с безупречно блестящи ботуши, ръкавици, униформа и фуражка, леко килната на една страна. Беше забранено да го гледат в очите или да го заговаряха.

В Аушвиц, Менгеле е всемогъщ. С едно движение на пръчицата си той решава съдбата на хиляди хора. Наляво – незабавна смърт. Надясно – принудителен труд или лабораторията му. Той захранва тази лаборатория с „подходящ човешки материал“ – джуджета, гиганти, сакати и близнаци. Смята себе си за пазител на расовата чистота. Той е алхимик на „новия човек“. Менгеле вярва, че го очаква блестяща университетска кариера. Очаква признателност от победил райх.

След войната Менгеле се установява в Аржентина. Първоначално живее в мизерия, под чужда самоличност. Той се слива с тълпата, за да не бъде забелязан. През нощите гледа портрета на съпругата си Ирене. Тя отказва да го последва с техния син Ролф. Семейството му обаче оказва финансова подкрепа. Те му помагат да се укрива. Това е ключово за дългото му бягство.

Менгеле умира през 1979 г. в Бразилия. Той така и не е съден за престъпленията си. Мосад го издирва активно, но без успех. Общественият интерес към неговата личност и деяния продължава. Нови документални филми и изследвания разкриват ужасяващите му експерименти. Експериментите са извършвани без упойка, с изключителна жестокост. Особено върху деца и близнаци. Неговата история остава предупреждение за мащаба на човешката злоба.