Мечкадари от Ягода не простиха на Брижит Бардо дори след смъртта ѝ
Мечкадари от село Ягода не простиха на Брижит Бардо, дори след смъртта ѝ на 91 години. Нейната инициатива за отнемане на танцуващите мечки предизвика негодувание и сложи край на вековен занаят, оставяйки дълбоки следи в живота на местните жители.
Танцуващи мечки от Ягода по улиците на Стара Загора в на алото на този век. Ради Иванов и Гошо са на заден план. Снимка: Архив Последният останал жив мечкадар от Ягода Ради Иванов, вече на 76 години, днес майстори гъдулки и дървени лъжици. Снимка: Ваньо Стоилов Снимката на паметника върху гроба на Добра е с мечока Гошо. Снимка: Ваньо Стоилов Последна от Ягода си тръгна мечката Станка - на 14 февруари 2004 г. На изпороводяк стопанинът й Димитър Костов я накара да танцува пред събралото се пред къщата им множество. Снимка: Архив Мечката Станка и бай Димитър като артисти в киното. Снимка: Архив След като остана без мечките си, и Добри Колев се завърна към занаята на предците си копанари - да майстори дървени лъжици. Снимка: Архив
Новината за кончината на френската актриса Брижит Бардо достигна и до бившето мечкадарско село Ягода, община Мъглиж. Въпреки че Бардо почина на 28 декември 2025 г. на 91 години, жителите на Ягода посрещнаха вестта със смесени чувства. От една страна, всяка смърт е тъжна, но от друга – потомците на някогашните мечкадари не са забравили нейната роля в отнемането на танцуващите мечки.
Преди повече от две десетилетия, по инициатива на Бардо, животните бяха събрани в Парка за танцуващи мечки в Белица. Целта бе да ги спасят от предполагаем тормоз и да доживеят старините си. Това обаче сложи край на дългогодишен занаят в Ягода.
Към края на 90-те години на миналия век екозащитниците надделяха. Твърденията бяха, че мечкадарите дресират животните с жестоки методи, принуждавайки ги да живеят в неволя. Това доведе до унищожаването на занаят с дълбоки традиции в селото.
„Тя, Бриджитката, ни взе хляба“, коментираха навремето местните.
Негодуванието било и срещу предлаганото обезщетение. За отнетите насила мечки са платени по 5 хиляди лева, вместо очакваните 20 хиляди лева на животно. Някога в селото е имало 18 мечкадари. Днес единственият жив е 76-годишният Ради Иванов, който предпочита да го наричат мечкадар, а не мечкар.
„Много ми беше мъчно, когато се разделих с моя Гошо. До там, че не чаках да идват и да го упоят, за да го откарат в Белица, а през 2003 г. сам го закарах с ремаркето, закачено за старата ми „Волга“ – така, както обиколяхме преди това България години наред. Тъгувах, но нямаше как, примирих се, защото срещу закон не се върви. Не съм доволен и от това, че ми дадоха само 5 хиляди лева за мечката“, споделя Ради Иванов.
Ради продал своята „Волга“ след като закарал 210-килограмовия Гошо в Белица. Той също участвал във филм на чуждестранна телевизия. Там имало сцена, в която се връща при Гошо в Белица.
„Когато ме заведоха там отново, моята мечка ме позна. Дойде до мрежата при мен и се изправи на задните си лапи“, разказва Ради, просълзен.
Гошо живял при него над 20 години. Ради го взел като малко мече от Плевен и с негова помощ успял да изучи петимата си синове и да построи три къщи. Първата му жена Добра, починала млада, също помагала в работата. На нейния паметник била поставена снимка с мечока Гошо, което показвало колко животното е било част от семейството.
Друг мечкадар, Добри Колев, починал през 2016 г. на 73 години. Той разказвал, че не е чупил зъбите на мечката си Боби и не ѝ е слагал халка. Толкова я обичал, че държал нейна снимка до портрета на сина си.
„Боби ми беше битер /повече от/ дете. Знаеш ли колко пъти вече го сънувам вечер“, почти проплакваше възрастният мъж. „Мен от глада ме спасиха мечките, имах общо три и все Боби Михайлов ги кръщавах“.
Добри се научил да свири на гъдулка, а първата си мечка купил от зоопарк. Мечките им носели добри доходи, въпреки че собствениците трудно се примирявали да протягат паничка за стотинки.
Някога да си мечкадар е било доходоносно – двойката човек-мечка печелела до 50 лева на ден. Малки мечета се купували от зоопаркове или бракониери. Те били дресирани да изпълняват различни номера – Гошо газел хора за здраве, Боби показвал как мъже се търкалят по ниви, а Станка знаела как се къпят жени в морето и обичала бира. Въпреки твърденията за тормоз, мечкадарите настоявали, че се грижат добре за животните, хранейки ги с хляб, яйца, плодове и дори правейки им компоти.
Последното животно, взето от фондация „4 лапи“ от Ягода през февруари 2004 г., е 150-килограмовата мечка Станка. Стопанинът ѝ Димитър Костов засвирил на гъдулка и накарал Станка да танцува за последно. След това продал гъдулката и отсякъл сливата, под която мечката била вързана, за да не му напомня нищо за нея. Станка била „киноартистка“, участвала в 4 филма, включително „Черната лястовица“ през 1993 г.
Брижит Бардо напусна киното през 1973 г., за да се посвети на защитата на животните. Фондация „Брижит Бардо“ продължава нейната мисия. Френският президент Еманюел Макрон я нарече „легенда на века“. Въпреки желанието ѝ да бъде погребана в градината си, погребението ѝ ще е в морското гробище на Сен Тропе.
