Мажоритарният вот: Желязното табу, което може да излекува българската политика

Българската политика е в криза, агонизираща през последните 5 години. Страната преживя седем парламентарни избора и се подготвя за осми. Експерти предричат нов вот още тази есен. Причината е ясната прогноза за същия политически хаос след пролетните избори. Тази хронична нестабилност превърна държавата в „заболяване“.

Единственото решение, което може да излекува нацията, е въвеждането на мажоритарна избирателна система. Въпреки това, тази тема е обхваната от пълна омерта и табу сред политическия елит, олигарсите и медийните анализатори. Мълчанието е особено странно сега, когато политическата болест изглежда терминална.

Преди 5-6 години темата за мажоритарния вот често присъстваше в публичното пространство. Дори през 2016 г. се проведе референдум по въпроса. През 2009 г. бе направен експеримент със смесена система, при която 31 депутати бяха избрани мажоритарно. Този експеримент, макар и минимален, доведе до стабилно еднопартийно мнозинство от 117 мандата, което управлява почти целия си 4-годишен мандат. Подобни времена изглеждат далечни сега.

Този експеримент показа, че мажоритарният вот уедрява водещите партии и елиминира маргинални играчи. Днес подобно монолитно и отговорно мнозинство липсва. Въпреки нереалистични социологически прогнози, партиите продължават да се борят за власт.

През последните 5 години, когато избирателната активност спадна драстично, върху мажоритарния вот се спусна „желязно табу“. Мълчанието е гузно, тъй като всички помнят волята на народа от референдума. Вместо това, три месеца преди изборите, партиите отново прекрояват Изборния кодекс. Те спорят за начина на гласуване – с машини или без. Това се случва въпреки препоръките на Венецианската комисия да не се пипа кодексът в последния момент.

Българският политик не може да устои на поривите си. Той е подвластен на лимбичната система, а неокортексът е заключен в партийната каса. Ако не е каузата за машинния вот, каква друга кауза или идейно различие биха имали партии като ГЕРБ, „Новото начало“, ПП, ДБ или МЕЧ? Освен борбата за власт, разлики почти няма. Всички са еднакво леви и десни, консервативни или либерални, с еднаква данъчна система и външна политика. Затова остават само машините като тема за предизборни спорове. Подобни дебати отвличат вниманието от съществените проблеми.

Авторът подчертава, че му е все едно с какво се гласува – машина или бюлетина. Смята обаче за несправедливо, че само едно етническо малцинство има право да продава своя вот. Държавотворният етнос си тръгва от урните с празен джоб. Това е недопустимо според конституцията, тъй като вотът трябва да е равноправен.

Ако партиите наистина искат да прекратят купуването на гласове, мажоритарният вот е най-лесният начин. При него са нужни 51% от гласовете, за да спечелиш. Купуването на 4-5% от вота би било безсмислено и би довело до загуба на средства. Например, в едномандатен район с 20 000 избиратели, купуването на 5 000 гласа за 500 000 лева осигурява едва 25%. Това е недостатъчно. В такъв сценарий, противникът може да спечели безплатно, защото се разчува за купуването на гласове. Това опорочава честния вот.

При партийно-листовия вот, партиите не губят пари. С 25% на национално ниво могат да станат първа политическа сила и да съставят мнозинство. Така те ще отклонят още средства, с които отново да купуват гласове. Както би казал Маркс:

Пари – вот – пари прим

. Затова местните „мутри“ стават важни партийни функционери. Те поддържат „делови отношения“ с избирателите. Така се стига до назначаване на мутри на избираеми места, съдии, прокурори или главни редактори. В крайна сметка, те започват да пречат на развитието и налагат свои правила.

Партийно-листовият вот е нож с две остриета. Той предпазва елита от волята на избирателя, но го лишава от здрава опора. В момента „империята“ премахва националните елити, заменяйки ги с проконсули. Ако ГЕРБ иска да се спаси от тази тенденция, знае какво трябва да направи. За ПП-ДБ авторът не се тревожи, тъй като ги смята за „партията на проконсула“.

Доскоро хаосът в държавата се дължеше на борби между различни групи от родната олигархия. Сега победителите се изправят пред мощта на „империята“. Затова грантоедната общност се бори срещу мажоритарния вот. Той създава опора отдолу и пречи на имперските интереси да овладеят изцяло националните елити. В САЩ, например, има бунтове и размирици, но никой не иска оставки на целия парламент. Всеки си отговаря за своя представител.

Авторът призовава олигарсите да дадат повече власт на избирателя, за да се спасят. Духът на времето не е благоприятен за патриотичния капитал. Нужен им е съюзник. В Украйна, например, най-големите олигарси или влязоха в затвора, или загубиха парите си, или и двете. Протестите през декември започват да приличат на Майдан, което е предупредителен знак.