Масова вълна: Преди 150 години българи тръгват към Америка заради образование и икономическа криза
В края на XIX и началото на XX век огромна вълна български емигранти залива Съединените щати, водена от икономическа криза и стремеж към образование. Първоначално свързана с протестантството, емиграцията бързо се превръща в масово изселване, което принуждава министър-председателя Димитър Петков да въведе закон за ограничаването ѝ през 1906 г. За да запази българската идентичност, през 1909 г. в Гранит Сити е открита първата българска православна църква „Свети св. Кирил и Методий“, която се превръща във важен културно-просветен център.
Първата българска църква в Гранит сити Църквата “Света Троица” в Мадисън АРХИМАНДРИТ АНДРЕЙ ВЕЛИЧКИ ЙЕРОМОНАХ ТЕОФИЛАКТ - ДИМИТЪР МАЛИНЧЕВ Тържество по повод годишнината на българската църква в Торонто през 1985 г.
Първата вълна българска емиграция към Съединените щати започва преди повече от век и половина и е тясно свързана с разпространението на протестантството. Около 1850 година американски мисионери пристигат у нас и проповядват в големите градове, Вардарска Македония, Цариград и Смирна (Измир). Техните сбирки привличат десетки хора, като най-многочислени са в Банско, където понякога се събират над 100 души.
Наред с религиозните учения, българите научават за икономическите постижения на САЩ и за напредъка в образованието. Първоначално неколцина българи се отправят отвъд океана, привлечени от перспективата да учат. Днес известни са имената на Илия Йовчев (заминал през 1870 г.), Спас Шумков и Марко Калудов. Преди тях други българи заминават да учат медицина, сред които Христо Балабанов, Иван Мишов и Димитър Балабанов. С течение на времето те се налагат като уважавани специалисти сред американците.
От студенти до железопътни работници
В края на XIX век обаче започва мащабна икономическа емиграция. Причината е, че мнозина българи от Княжество България и Македония изкарват прехраната си с мъка, а земята не достига за многолюдните семейства. Около 1898–1899 година икономическата криза и липсата на работа насочват хиляди към Америка. Тези, които попадат в Новия свят, в огромната си част стават фабрични работници или работят по строящите се трансконтинентални железопътни линии.
Първоначално емигрантите живеят задружно в общежития от 12 до 20 души, които наемат стаи в пригодени за целта къщи. Като правило, тези общности се състоят от роднини и съселяни. Почти никой от емигрантите не знае английски, затова задружността е наложена от новите условия. Мисълта на всеки е да поработи година-две, да напечели и да се върне, но това се случва само в много малко случаи.
До 1903 година най-много са емигрантите от Русенско, Търновско, Разградско и Ловешко. След това към тях се присъединяват и участници в Илинденско-Преображенското въстание. Според официална американска статистика, до 1907 година броят на българите само в САЩ е около 16 000 души.
Опит за ограничаване и тревогата на Екзарха
Българската статистика отчита доста по-големи числа, което предизвиква тревога в страната. Масовата емиграция кара министър-председателя Димитър Петков в средата на ноември 1906 година да внесе закон за нейното ограничаване. Приложените факти показват, че само за четири години от Русенски окръг са заминали 7591 души, от Търновски — 6024, а рекордьор е Шуменски окръг (включващ днешните Търговишка и Разградска област) с 21 372 души. Вероятната разлика между двете статистики е, че американците броят получили гражданство, а българското Народно събрание — всички напуснали родината.
След като българите се установяват и имат сигурни доходи, логичното продължение е създаване на дружества и църкви за запазване на народността. През март 1906 година българският Екзарх Йосиф издава окръжно, в което изразява тревога от съдбата на емигрантите:
“която е стопила и постоянно претопява преселници културно по-силни”
— Българският Екзарх Йосиф, Окръжно (Март 1906 г.)
Той смята, че българите ще изгубят „дори и при случайна материална сполука, най-скъпото си – вярата, езика и народността, а българската община ще види огнищата им едно по едно да гаснат и българските села да пустеят.”
Първите културно-просветни центрове
Докато Светият синод подготвя изпращането на официални свещеници, в САЩ се появяват първите евангелистки мисии, създадени от българи. Първата такава мисия е отворена в Чикаго през май 1907 година. Истинската първа евангелска мисия, създадена от българи, възниква в съседните градове Мадисън и Гранит Сити, Илинойс, където по онова време има около 5000 български преселници.
Мисията е създадена по идея на Цвятко Багрянов от Панагюрище, който завършва обучение за евангелистки пастор в Ню Йорк. Неговата мисия организира първото вечерно училище за изучаване на английски, американско гражданско право и история. През 1920 г. Багрянов е награден от американското правителство с „Медал за гражданска заслуга.”
Основаването на първата православна църква
За да запази народността, Светият синод решава да изпрати свещеници. След дълги усилия, в първите дни на 1909 година пристигат Христо Карабашев и Димитър Малинчев (по-късно йеромонах Теофилакт и д-р Димитър Малин). Двамата са изпратени с поръчение да създадат църковни общини и да ръководят изграждането на първите църкви.
Първата българска църква отвъд океана, „Свети св. Кирил и Методий“ на 1743 Мейпъл Стрийт в Гранит Сити, е открита на 14 септември 1909 г.. Изградена е от инициативен комитет и с доброволни дарения. Църквата служи не само като храм, но и като културно-просветно средище, място за срещи, училище и разпространяване на знания — важна народополезна дейност. В следващите години до 1944 г. общият брой на българските храмове достига 14.
През 2025 г. се отбелязват 115 години от основаването на тази първа църква в Гранит Сити, като се организират културни и религиозни събития в чест на годишнината.
Йеромонах Теофилакт, който помага за организирането на втората църква в Стилтън (1910 г.) и църквата в Торонто (1911 г.), се отличава със своята дейност. В Торонто той издава първия български вестник в Канада „Балканска зора” и българо-английски речник. През 1937 година Светият синод създава Българска епархия за Северна Америка и изпраща Варненския митрополит Андрей Велички като неин пръв ръководител.
