Мащабна експедиция разкрива тайни на древно пристанище и корабоплаване край нос Киллик

Подводна археологическа експедиция на Националния исторически музей (НИМ), проведена през септември 2025 г. в залива край нос Киллик, разкри значими тайни за древната пристанищна зона на крепостта Ерите. Изследванията, ръководени от проф. д-р Иван Христов, са фокусирани върху една от най-слабо проучваните подводни акватории по северното българско Черноморие, в близост до село Близнаци, община Аврен.

Първоначалните проучвания от 2023 г. вече бяха довели до откриването на редица ценни находки, свързани с древното корабоплаване в Западния Понт – амфори, каменни щокове, калаен слитък, железни котви и останки от късносредновековен потънал кораб. Тези открития подтикнаха археолозите да формулират хипотезата за съществуването на морско убежище при лошо време и активно пристанище, обслужващо античното селище Ерите, в района на нос Киллик.

Целта на втория етап от проучванията, проведени между 17 и 23 септември 2025 г., беше да се установят границите на пристанищната зона към късноантичната крепост Ерите, както и да се картографират важни подводни елементи като скали, рифове и концентрации на движими културни ценности, съобщават от НИМ. В експедицията са участвали водолази от НИМ, служители на Националната служба за охрана, както и доброволци, демонстрирайки съвместния подход към опазването на културното наследство.

Крепостта Ерите е известна от античната карта Tabula Peutingeriana, където е обозначена като една от важните пътни станции по черноморското крайбрежие в провинция Втора Мизия, наред с Одесос (Варна) и Темплум Йовис (вероятно Обзор). Всички тези селища са функционирали като значими пристанищни центрове, разположени директно на морския бряг или при устията на реки, осигурявайки сигурни пристанища за плавателни съдове.

В хода на тазгодишната подводна експедиция са регистрирани 348 фрагмента от антични и късноантични керамични съдове и амфори, произхождащи от Хераклея, Хиос, остров Кос, както и римски амфори от типове LR1 и LR2, и северноафрикански амфори. Тези находки обхващат широк хронологически диапазон, свидетелстващ за активната търговия и корабоплаване в района. Сред най-ранните открития са три каменни котви с един отвор, датирани най-рано от началото на I хилядолетие пр. Хр.

Особено ценни са и трите железни котви от римския период, класифицирани като тип „B“ или „римски ранноимперски“ според класификацията на Г. Капитен. Открита е и желязна котва от Средновековието (VII–XI век), единственото сигурно доказателство за използването на залива и през този период.

На базата на събраните данни може да се заключи, че акваторията южно от нос Киллик е функционирала като място за товаро-разтоварни дейности още от началото на I хилядолетие пр. Хр. до началото на VII век. През късното Средновековие там са потънали няколко плавателни съда. Геоморфологията на носа, който в миналото вероятно се е вдавал по-навътре в морето, е формирала естествена защитена пристанищна зона, осигуряваща сигурно убежище при лошо време за кораби, които не биха могли безопасно да акостират при устието на река Камчия. Това допълва по-ранните открития на амфори, котви и части от потънали кораби от късното Средновековие, подчертавайки стратегическото значение на нос Киллик за морската дейност през вековете.

Предстоят разкопки и на самата крепост Ерите, където археолозите очакват нови и още по-интересни открития, които да предоставят допълнителна яснота за живота и дейността в този древен крайморски център.