Машинистът Пламен Илиев за силата да се върнеш на релсите след катастрофата край Локорско

В навечерието на Възкресение Христово темата за вярата и новото начало придобива специално значение за Пламен Илиев. Той е един от оцелелите машинисти в една от най-тежките влакови катастрофи в най-новата ни история. Инцидентът се случи край Локорско и остави дълбоки следи в железопътния сектор у нас. Инцидентът край Локорско отне два човешки живота и остави шестима ранени след челен сблъсък между товарни композиции. Повече от година след фаталния ден, Пламен намира сили да говори за преживения ужас пред националната телевизия.

Пламен Илиев работи като машинист повече от две десетилетия. Професията за него не е просто избор, а семейна традиция и наследство. Любовта му към железницата е заложена още в детството му в Горна Оряховица.

Цялата ни рода е железничари от Горна Оряховица. Пътуване, разнообразие. Няма страх, това е работа. Караш и каквото стане.

Всичко се променя в следобеда на 15 януари 2025 година. Тогава два товарни влака на частна компания се оказват на един и същи коловоз един срещу друг. Пламен Илиев си спомня всеки детайл от моментите преди сблъсъка.

Минута по минута го помня какво беше и какво стана. Видяхме двата влака едни срещу други. То там няма бягане. Не е автомобил наляво, надясно да избягаш, да се скриеш – няма. Един срещу друг значи удар!

Разстоянието между двете композиции е било едва 300-400 метра. Пламен е разполагал с критичните 11 секунди, за да вземе решение. Неговата бърза реакция се оказва решаваща за оцеляването на екипажа в неговия локомотив. Реакцията на машиниста Пламен Илиев е спасила собствения му живот и този на втория машинист в локомотива. Той успява да извика на колегата си да бягат към задната кабина секунди преди удара.

Около 300-400 метра беше разстоянието влак от влак. Само казах на колегата: “Бягай! Влак има срещу нас!” и се скрихме в задната кабина.

Последвалият челен сблъсък е опустошителен. Машинистът на насрещния влак загива на място. Пламен Илиев оцелява, но с изключително тежки физически травми.

От удара имах шест счупени ребра, засегнат бял и черен дроб, ръката, рамото, левия крак скъсани меки тъкани, счупено отстрани на глезена костицата.

Въпреки болката и шока, той успява да поиска телефон от полицай на мястото, за да се обади на съпругата си Виолета. Тя си спомня, че той е запазил самообладание, опитвайки се да я успокои, преди да бъде откаран в реанимация.

Разследването установи, че причината за катастрофата е човешка грешка и неспазване на правилата за управление на движението. Проверяващите органи изключиха напълно версията за техническа неизправност на машините. Според заключенията, системата за сигурност е имала потенциал да предотврати трагедията, ако е била правилно активирана. В резултат на разкритията трима служители на НКЖИ бяха отстранени от длъжност, включително двама диспечери и ръководител движение.

Възстановяването на Пламен отнема месеци. През това време неговата съпруга Виолета Илиева е неотлъчно до него. Тя споделя, че никога не го е виждала изплашен или паниран през техния 30-годишен съвместен живот.

Никога досега не съм го видяла изплашен, паниран. И други ситуации е имал в живота, в които е претърпявал инциденти, но никога не е казал този човек за 30 години “Мен ме боли” или “има ми нещо”. Винаги е добре.

Днес Пламен Илиев отново е на работа и управлява локомотиви по същите маршрути. Той вярва, че е получил втори шанс за живот и не може да си представи ежедневието си далеч от релсите.

Не мога да стоя на едно място. Искам да пътувам, не мога да стоя тук на дивана, седнал срещу телевизора, няма как да стане. Нещо е имало, което ни е пазило. Дали са ни втори шанс за живот. Това е!