Мартин Владимиров: Държавен контрол е единственият вариант за „Лукойл България“, за да се гарантира сигурността
Енергийният експерт Мартин Владимиров настоява България да поеме контрола над „Лукойл България“ чрез назначаване на особен управител, тъй като това е единственият начин да се гарантира енергийната сигурност. Той предупреждава, че без държавна намеса рафинерията в Бургас рискува да спре работа след 21 ноември поради невъзможност да търгува в долари след санкциите на САЩ. Въпреки че правителството се притеснява от нуждата от административен капацитет, Владимиров подчертава, че този ход не е национализация, а механизъм за контрол на оперативната дейност.
Преди повече от две години “Лукойл” обяви, че обмисля продажбата на бизнеса си в България. Снимка: Архив
България трябва спешно да поиска дерогация, за да назначи особен управител и да поеме контрола над дружеството „Лукойл България“. Това е единственият сигурен начин да се гарантира сигурността на доставките и да се осъществи продажбата на активите в кратък срок. Това мнение изрази енергийният експерт Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), във връзка с наложените санкции от САЩ срещу руските петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“.
Експерти и анализатори в България продължават да препоръчват държавата да поеме контрол над стратегическата рафинерия, тъй като съществуват сериозни опасения, че след влизането в сила на американските санкции на 21 ноември, рафинерията в Бургас може да спре работа. Причината е, че тя няма да може да търгува с горива в долари. Владимиров подчертава, че рискът за енергийната сигурност е огромен, ако правителството не се намеси.
„Има прието законодателство през 2023 г. за особения управител, но то трябва да се промени спешно, за да се разширят правомощията му, така че той да може да преговаря за продажбата на активите, в момента законът не позволява това. Особеният управител поема оперативната дейност на предприятието, без да се променя собствеността и без да се нарушава собствеността на активите на дружеството. Правомощията на особеният управител се ограничават само до това да оперира със средствата на „Лукойл“ за закупуване на суров нефт и за реализация на готовите горива на пазара на едро. Цялата печалба от тази дейност се поставя в един специален доверителен фонд, който е на разположение на „Лукойл“, когато санкциите паднат или се осъществи промяна на собствеността. Т.е. тези средства по никакъв начин не се национализират от страна на държавата. Доколкото ми е известно, правителството много се притеснява от този вариант, защото изисква голям административен и професионален капацитет. Нашият анализ показва, че това е единственият вариант за справяне със ситуацията, който със сигурност ще гарантира контрол от страна на правителството. Всичко останало е надежда, че ще има някакво разбирателство на глобално равнище в период от под 3 седмици да сделка и за активи, които са в една дузина страни и обхващат милиарди долари. Рисковано е България да очаква, че нещата ще се решат от само себе си, без да се намеси изобщо.“
— Мартин Владимиров, Директор на програма „Енергетика и климат“ в ЦИД
Експертът подчертава, че назначаването на особен управител – което се извършва от министъра на икономиката – не представлява национализация. Въпреки че законодателство за особения управител е прието през 2023 г., то трябва да бъде променено спешно, за да се разширят неговите правомощия. Законът трябва спешно да се промени, за да позволи преговори за продажба на активи, тъй като в момента не позволява това. Печалбата от дейността на рафинерията се натрупва в доверителен фонд, достъпен за „Лукойл“ при отпадане на санкциите или промяна на собствеността.
Владимиров предупреждава, че правителството се притеснява от този вариант заради нуждата от висок административен и професионален капацитет. Експертите от своя страна са категорични, че без държавна намеса рисковете за енергийната сигурност остават сериозни. Компанията „Лукойл“ обяви намерение да продаде международните си активи заради санкциите, като сделката в България ще се извършва само след решение на Министерския съвет и становище на ДАНС.
Същевременно, съществува риск от формално прехвърляне на активите към компании, свързани с Русия, което би заобиколило санкциите, например чрез сделка, подобна на тази с Gunvor Group. Някои експерти изразяват съмнения, че Европа и САЩ ще разрешат закупуването на „Лукойл“ от фирма под прикритие. В други държави, като Казахстан, Азербайджан и Индия, стратегическите рафинерии са под държавен контрол с цел гарантиране на националната енергийна сигурност.
„Опитът да се създаде политически наратив, чрез който да се спечели изключение, отсрочка, при Тръмп не работи. При Германия ситуацията е много различна, важно е да се разбере защо на нея ѝ се дава отсрочка. Германия пое я пое оперативен контрол над рафинерията на „Роснефт“ в източногерманския град Швед още през 2022 г. като мярка за защита на националната сигурност на страната. Тогава нямаше санкции срещу „Роснефт“. Сега САЩ дават отстъпка на Германия, т.е. един гратисен период от 6 месеца, през който Германия трябва да завърши продажбата на активите, което се опитва да направи от 2022 г. насам. Т.е. това изключение е изцяло, за да се завърши тази трансакция“
— Мартин Владимиров, Директор на програма „Енергетика и климат“ в ЦИД
Сравнявайки българската ситуация с тази в Германия, експертът посочва, че САЩ дават на Германия шестмесечен гратисен период, за да завърши продажбата на активи, което е съвсем различен подход от ситуацията в България. Владимиров коментира, че липсата на стратегически западен инвеститор се дължи на факта, че „Лукойл“ желае да преговаря с партньори като Казахстан, Азербайджан и Турция. Тези страни позволяват обединяване на веригите за доставки в Черноморския басейн. Според експерта, моделът, при който руската компания прави милиарди, като доставя нефт за Турция, преработва го там и след това го изнася за ЕС като турски продукти, е пропуск в санкционното законодателство на ЕС.
В заключение, Владимиров коментира и наложения от парламента мораториум върху износа на дизел и авиационно гориво от България, прогнозирайки, че той може да засили горивната криза в Сърбия и да създаде условия за контрабанда.
