Мартенички разменят и в Румъния – какви са традициите

Днес, 1 март 2026 г., българи и румънци отбелязват древен празник на пролетта. Те си разменят пресукани бели и червени конци за здраве. Тази традиция обединява народите на Балканите от хилядолетия. През 2017 г. обичаят влезе в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Номинацията беше обща за България, Румъния, Молдова и Северна Македония.

Българите почитат Баба Марта с голямо уважение. Те вярват, че мартеницата носи сила през следващата година. Хората изработват тези символи специално за първия ден на март. Тогава според народните вярвания започва новата стопанска година. Конците трябва да бъдат задължително пресукани. Бялото символизира чистота, невинност и радост. Червеното е символ на жизненост, здраве и любов. Този цвят притежава силата на слънцето според предците ни. Белият цвят в българската традиция е знак за красота, а червеният за победа.

Легендата за първата мартеница ни връща към хан Аспарух. Неговата съпруга Ахинора направила първия пресукан конец. Тя чакала своя любим през втората половина на седми век. Аспарух тогава преминавал Дунава и откривал новите земи за българите. Ахинора вързала бял и червен конец на крачето на лястовица. Птицата занесла нейното послание за здраве и любов на хана. Така се родила традицията, която пазим и до днес.

В различните региони на страната има уникални обичаи. В района на Разград домакините мятат червен плат върху плодните дървета. Те правят това при изгрев слънце,

за да разсмее Баба Марта

. В Троянско стопанките връзват червена вълна по ключалките на вратите. Слагат такава и по рогата на добитъка за здраве. В Хасковско бабите се обличат изцяло в червени дрехи. Те закичват децата в семейството още преди съмване. Тези ритуали целят да омилостивят времето и да осигурят плодородие.

В Румъния и Молдова празникът се нарича Марцишор. Румънските традиции са много близки до българските, но имат специфични нюанси. Там хората нямат Баба Марта, а почитат Баба Докия. Според легендата тя тръгва с овцете си в планината на 1 март. Баба Докия носи девет кожуха и сваля по един всеки ден. На деветия ден обаче зимата се разлютява и тя замръзва. Първите девет дни на март в Румъния се наричат „бабите“. В Румъния на 1 март не се работи, за да не се разсърди Баба Докия.

Румънците имат и друга красива легенда за произхода на марцишора. Слънцето слязло на земята под формата на девойка. Един змей обаче отвлякъл красивата мома. Смел момък се притекъл на помощ и спасил слънцето. По време на битката той бил ранен. Кръвта му паднала върху белия сняг и така се оформили конците. Румънските мартеници често изглеждат като кокичета или момини сълзи. Те се носят предимно от жени като брошки на ревера. Понякога към тях се добавя малка монета за късмет. Поздравът в съседната страна е

Красива пролет

.

Има съществени разлики в начина на носене на тези символи. В България мартеници носят всички възрасти и полове. В Румъния те се носят основно от жени и деца. В Молдова обичаят е обратен на нашия. Там момичетата даряват марцишоари на момчетата. В миналото конците в някои региони са били бели и черни. По-късно черният цвят е заменен с червен като символ на живота. Традицията в тези балкански региони е на повече от 2000 години.

Мартениците се носят до виждането на първия щъркел. Някои хора ги свалят при първото цъфнало дърво или лястовица. В България ги носят до 9 март или до Благовещение на 25 март. След това ги връзват на плодни дръвчета за берекет. Проф. д-р Албена Георгиева – експерт от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към БАН, участва в защитата на обичая пред ЮНЕСКО. Това признание гарантира, че традициите ще се препредават на бъдещите поколения.