Маркет линкс: Румен Радев води с 25.6% при нови избори, ГЕРБ-СДС остава втора сила

Ново социологическо проучване на агенция „Маркет линкс“ регистрира мащабно преструктуриране на политическото пространство в България. Ако парламентарните избори се проведат днес, потенциалната нова формация на доскорошния президент Румен Радев би заела първото място. Данните показват, че коалицията около Румен Радев получава подкрепата на 25.6% от гласуващите. Това поставя досегашните водещи политически сили в нова и по-неблагоприятна позиция.

Проучването е финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет линкс“. То обхваща 1019 лица над 18-годишна възраст в периода между 7 и 13 февруари 2026 г. Социолозите са използвали методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета. Резултатите очертават парламент, в който вероятно ще влязат между 4 и 6 политически формации.

Според данните ГЕРБ-СДС се нарежда на втора позиция с електорален резултат от 15.4%. Коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) заема третото място с 12.5% подкрепа. След тях се нареждат „ДПС – Ново начало“ с 10.5% и „Възраждане“ с 4.5%. Левицата остава далеч под 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание. Тези данни потвърждават сериозните нови политически коментари за излизането на Румен Радев на партийния терен.

Общественото усещане за криза в страната продължава да се задълбочава. Негативните оценки за развитието на България достигат нива, характерни за периодите на тежка политическа нестабилност през 2024 г. Доверието в основните държавни институции остава критично ниско. Правителството и Народното събрание се доближават до най-неблагоприятните си стойности от години насам.

Доверието в 51-вото Народно събрание е едва 6%, което е близо до негативния рекорд на предходния парламент. Този резултат затвърждава устойчивата тенденция най-висшият държавен орган да получава най-ниската обществена оценка. Кабинетът в оставка с премиер Росен Желязков приключва мандата си със значителен спад. Неговото ниво на доверие е два пъти по-ниско спрямо първия месец от управлението му.

В сравнителен план правителството на Желязков заема втора позиция по доверие сред последните три редовни кабинета. Първото място се държи от правителството на Кирил Петков от декември 2021 г., стартирало с 36%. Третата позиция е за кабинета на Николай Денков, подкрепян от 22% от пълнолетните българи.

Румен Радев остава единствената политическа фигура с положителен нетен рейтинг. Доверието към него нараства с 6-7 пункта след напускането на президентския пост. В същото време делът на хората без доверие в него намалява с 9%. Социолозите отчитат, че Радев притежава широк мажоритарен потенциал, от който в момента мобилизира около половината.

Интересна е ситуацията при партийните лидери. Новият председател на социалистическата партия вече се ползва с доверието на 11% от гражданите. За сравнение, Атанас Зафиров напуска поста си с едва 4% доверие. Тази разлика подчертава склонността на избирателите да се доверяват повече на персонални фигури, отколкото на партийни организации.

Проучването на „Маркет линкс“ показва промяна и в очакваната избирателна активност. Вече 56% от анкетираните декларират твърда готовност да гласуват на предсрочните избори. Това е резултат, близък до активността от април 2021 г. Съществува и допълнителен резерв от избиратели, които биха могли да бъдат привлечени. Въпреки това, евентуално намаляване на секциите извън ЕС би имало обратен ефект. На такова предложение вече беше наложено вето от страна на президент Йотова.

Появата на нов политически субект около Радев води до ерозия при съществуващите партии. Най-уязвими са формациите, които се намират около 4-процентната граница. Въпреки че проектът на Радев още не е официализиран като коалиция, очакванията за неговия успех са високи. Социолозите уточняват, че в момента измерват проекцията на все още несъществуващ реално феномен.

Резултатите се различават от други проучвания, където подкрепата за ГЕРБ расте, а ДПС-НН остава втора сила според данни на Галъп. Настоящата кампания обаче показва мащабно преструктуриране, а не просто пренасочване на периферията. Формира се ядро на нова политическа сила за сметка на всички парламентарно представени партии.

Външнополитическата ориентация на страната също е обект на анализ. Подкрепата за ЕС и НАТО остава доминираща сред българите. Въпреки това се наблюдава осезаем ръст на нагласите за напускане на Европейския съюз. Около фигурата на Радев се консолидират евроскептични и прокремълски настроени сегменти от обществото. Това поставя важни въпроси за бъдещата посока на България след предсрочния вот.