Мъркането е уникална „визитка“ за всяка котка, разкриват учени
Учени от Германия и Италия откриха, че мъркането на домашните котки е уникална „визитна картичка“, по-надеждна от мяукането. Изследването показва, че мъркането запазва индивидуалните особености, докато мяукането се адаптира за комуникация с хората.
Котки Снимка: Архив
Ново изследване от Германия и Италия разкрива изненадваща подробност за комуникацията при домашните котки. Оказва се, че мъркането е по-надеждна индивидуална „визитна картичка“ от мяукането. Това откритие е публикувано в списание „Сайънтифик рипортс“.
Екип от Природонаучния музей в Берлин и Неаполитанския университет „Федерико II“ е установил, че ритмичното нискочестотно мъркане запазва индивидуалните особености на животното. За разлика от него, мяукането се променя значително в зависимост от конкретната ситуация. Изследователите са приложили методи за автоматично разпознаване на речта, използвайки записи от звуковия архив на музея в Берлин.
Компютърен анализ на акустичната структура на мъркането показал, че то остава стабилно и лесно разпознаваемо. Това е вярно дори при разнообразие в тембъра и силата на звука. Мяукането обаче е „пластично“ и показва значително по-голяма вътрешноличностна вариативност.
Според съавтора на изследването Данило Русо, именно мъркането – обичайният фон на контакта между котенцето и майката през първите дни от живота, се е оказал неочаквано информативен: всяка котка е имала свой характерен ритъм и честотен спектър.
Мяукането, от друга страна, еволюционно се е превърнало в универсален инструмент за комуникация с човека. Домашните котки го използват за изразяване на нужди като храна и внимание, или за показване на недоволство. Тази функционална гъвкавост намира отражение в акустиката на мяукането.
За да оценят влиянието на опитомяването, учените са сравнили мяукането на домашни котки с това на пет вида диви котки. Резултатите показват, че домашните котки имат значително по-голяма вариативност в мяукането. Това предполага адаптация към съжителството с хората. Различните битови сценарии, реакциите на стопаните и сложността на социалните взаимодействия са допринесли за селекцията на животни. Тези животни са способни да променят интонацията и структурата на своите звуци, съобщава БТА.
Изследването подчертава двойствената природа на гласовото общуване при котките. Мъркането служи като надежден маркер за индивидуалност, помагайки на животните да се разпознават при спокойни контакти. Мяукането е гъвкав инструмент, еволюирал специално за взаимодействие с хората. Получените данни допринасят за по-доброто разбиране на това как опитомяването формира акустичните сигнали на животните.
