Мария Корина Мачадо не присъства на Нобеловата церемония в Осло, но дъщеря ѝ призова за борба срещу режима на Мадуро

Венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо не присъства на церемонията по връчване на Нобеловата награда за мир в Осло. Наградата беше връчена на дъщеря ѝ, Ана-Корина Соса Мачадо. Мачадо, която е носителка на Нобелова награда за мир за 2025 г., се укрива след оспорваните президентски избори във Венецуела през 2024 г. Тя не е виждана публично от 9 януари, когато беше задържана за кратко на протест в Каракас. Нобеловият комитет я избра за лауреат заради нейната ангажираност с демократичните права на венецуелския народ.

В реч, прочетена от дъщеря ѝ, Мачадо осъди „държавния тероризъм“ на управлението на Николас Мадуро. Тя призова към „готовност за борба за свобода“. Обвиненията срещу режима в Каракас включват отвличане на хора, изтезания и преследване на привърженици на опозицията. Йорген Ватне Фриднес, председател на Норвежкия Нобелов комитет, потвърди, че Мария Мачадо е направила всичко по силите си, за да присъства. Въпреки усилията си, тя не успява.

Ана-Корина Соса Мачадо заяви от името на майка си:

Тя иска да живее в свободна Венецуела и никога няма да предаде тази цел. Ето защо всички знаем и самата аз зная, че тя ще се върне във Венецуела много скоро.

Мария Корина Мачадо е бивш депутат и изтъкнат кандидат за президент на Венецуела. Тя е известна с острата си критика към режима на Николас Мадуро. Нейната подкрепа за либерална икономика и международни санкции срещу режима е публична. Мачадо е активна фигура в протестите от 2014 г. и е символ на опозицията. Тя се бори срещу авторитаризма и милитаризацията на венецуелското общество.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш поздрави Мачадо за наградата. Той подчерта нейното значение като символ на борбата за демокрация и права във Венецуела. Нобеловият комитет отбеляза, че Мачадо е успяла да обедини опозицията. Тя поддържа мирен подход в борбата за демокрация, което съответства на критериите на Алфред Нобел. Комитетът подчерта, че тя е избрана заради упоритата си работа за защита на демократичните права. Нейната цел е мирен преход от диктатура към демокрация във Венецуела.

Присъждането на наградата предизвика и противоречиви реакции. Руският посланик в Норвегия публично критикува решението. Той го определи като намеса във вътрешните работи на Венецуела и политически инструмент. От ООН и международната общност обаче има широка подкрепа. Наградата се разглежда като символ на надеждата на венецуелския народ. Режимът на Николас Мадуро не е направил официално изявление в последните 48 часа. Преди това, обаче, той многократно е осъждал Мачадо и нейната дейност.