Малта: Каменният остров, пазител на древни цивилизации и рицарски подвизи
Малта представлява уникален контраст между сгради от топъл варовиков камък и пъстра душа, оформена от хилядолетия влияния. Островът съхранява както едни от най-старите мегалитни храмове в света, така и наследството на рицарите хоспиталиери, които го превръщат в средиземноморска крепост. Съчетанието от британски и италиански културни следи прави Малта неповторима дестинация.

Изглед от Валета Снимка: Елина Нинова Една от катедралите в Малта, изградена от варовиков камък, както са и повечето жилища и сгради там. Снимка: Елина Нинова Цветните тераси в Малта Снимка: Елина Нинова Паметникът на Жан дьо ла Валет - спасителя на острова, на когото е наречена столицата Валета Снимка: Елина Нинова Катедралата “Сент Джонс”, в която е картината на Караваджо “Обезглавяването на св. Йоан Кръстител” Снимка: Елина Нинова Ротондата “Успение Богородично” Снимка: Елина Нинова Цветове и аромати изпълват улиците на Валета. Снимка: Елина Нинова Една от артистичните фасади в Малта Снимка: Елина Нинова Предимно пешеходци и файтони може да бъдат видени по улиците на Мдина - старата столица на Малта. Снимка: Елина Нинова Прочутата Синя лагуна на остров Комино Снимка: Елина Нинова Улица във Валета Снимка: Елина Нинова
Малта пленява със своите легенди за рицари, лазурни заливи и наситени аромати. Въпреки че природата и архитектурата ѝ могат да изглеждат еднообразни от пръв поглед, островът крие пъстра душа, оформена от различни култури и исторически епохи. Всъщност, Малта е дом на мегалитните храмове, построени около 3600 г. пр.н.е., които са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тези храмове свидетелстват за изключително развита цивилизация, изчезнала мистериозно около 2500 г. пр.н.е.
По-скорошната архитектура също е забележителна. Повечето сгради са изградени от мек и топъл варовиков камък, който променя оттенъците си през деня – от светложълто до медено с розови нюанси. Зад привидната еднаквост на камъка, всеки дом има свой характер: вратите са боядисани в ярки цветове, а фасадите са оживени от цветни и разнообразни закрити балкони, известни като gallerija. Тези балкони са наследство от испанското влияние, което е част от сложния културен сплав на острова, включващ още финикийци, римляни, араби и норманни.
Детайлите допълват уникалността на острова. Чукалата по вратите са малки произведения на изкуството, оформени като делфини, лъвове или ангели. Прочутият малтийски кръст присъства навсякъде – от фасади до сувенири. По ъглите на къщите често се виждат релефи и статуи на светци, които служат едновременно за украса и молитва, отразявайки силната католическа традиция, започнала още с апостол Павел през 60 г. сл.н.е.
Въпреки елегантната скромност на домовете, катедралите впечатляват с величие. Тези храмове съхраняват безценни произведения на изкуството и разкриват духовната сила, натрупана през вековете.
Наследството на рицарите и Валета
Наследството на рицарите хоспиталиери, пристигнали през XVI век, е вплетено във всяко кътче. Те превръщат Малта в крепост, изграждайки мощни стени и градове като Валета. Тяхната архитектура съчетава военна строгост и духовна тържественост. Рицарите удържат обсадата на многочислената османска армия, което се превръща в едно от най-знаменитите събития в Европа през XVI век. В чест на великия магистър Жан дьо ла Валет, който ръководи отбраната, новата столица е наречена на негово име.
“Нищо не е по-известно от обсадата на Малта”
— Волтер
Перлата на Валета е катедралата „Сент Джонс“ (Св. Йоан Кръстител), построена за ордена. В пода ѝ са погребани около 400 членове на ордена, а надгробните плочи са цветни каменни картини. Тук се намира и специално нарисуваната за параклиса картина „Обезглавяването на св. Йоан Кръстител“ от прочутия Караваджо. Планировката на Валета е дело на италианския архитект Франческо Лапарели, който въвежда иновативни градоустройствени решения, включително улици, проектирани да улавят морския бриз.
Особено впечатляваща е и Ротондата „Успение Богородично“ в Моста, чийто купол е един от най-големите в Европа. С тази ротонда е свързана история, при която 200-килограмова бомба пробива купола, но не избухва по време на служба през Втората световна война, което местните приемат за чудо.
Културни влияния и градове
Малта е пресечна точка на култури. Историческата свързаност с Великобритания (до 70-те години на миналия век) е оставила трайни следи: червените телефонни кабини, пощенските кутии и дясното движение. Английският е официален език, наред с малтийския. От друга страна, близостта до Сицилия и Южна Италия също има силен отпечатък върху езика, кухнята и изкуството, тъй като дълги векове италианският е бил официален за администрацията.
Островът изглежда като един град, но е съвкупност от преливащи градчета. Столицата Валета омагьосва с тесните си улички и морски гледки. Мдина, старата столица, е известна като Тихия град, където зад крепостните стени се движат предимно пешеходци и файтони. Другият голям остров е Гозо, по-спокоен, чийто главен град Виктория се възвисява величествено около Цитаделата. На остров Комино пък се намира прочутата Синя лагуна, идеална за гмуркане.
Разходката из Малта не е пълна без опитване на местната кухня. Тя ухае на подправки и топъл хляб. Популярни са пастиците (малтийска версия на банички) и касататите – хрупкаво тесто с разнообразни плънки, разкриващи тайните на малтийската кухня: простичко тесто, зехтин и ароматни подправки.