Майстора отказал да продаде картини на цар Борис III, предпочел да работи за американец

Владимир Димитров – Майстора, един от най-значимите български художници, отказал да продаде свои картини на цар Борис III. Случаят е от 1922 г., когато монархът посещава самостоятелна изложба на Майстора в Манежа в София. Въпреки интереса на царя, художникът отклонил предложението, заявявайки, че творбите ще му трябват за бъдещи композиции.

През същата изложба Майстора се среща с американския меценат Джон Крейн. Крейн, син на бившия американски посланик в Китай, проявява голям интерес към творчеството му. В резултат на това, Крейн откупува 21 картини на художника за 300 хиляди лева. По-късно му предлага договор за работа, като му плаща по 150 долара месечно за рисуване в България. За четири години Майстора предава на Крейн над 200 платна.

Владимир Димитров е роден на 1 февруари 1882 г. във Фролош, Кюстендилско, в семейство на бежанци от Македония. Предците му по бащина линия са свещеници от село Магарево, Битолско, но художникът е първият, посветил се на изкуството. Ранният му живот е изпълнен с трудности. След като баща му е ранен и остава инвалид, младият Владимир започва работа още на 15 години като прислужник в кръчма в София. По-късно работи като бояджия и писар в Кюстендил, където рисува в свободното си време. Неговият талант е забелязан от председателя на съда Никола Чехларов, който осигурява приемането му в Рисувалното училище в София. Там състудентите му дават прякора Майстора, заради успехите му във всички конкурси.

През 1916 г. Майстора придобива международна известност, участвайки с 13 графики и акварели на изложба в Берлин. Между март и май 1924 г. посещава САЩ, където също получава признание, но се завръща в България по здравословни причини. През 1953 г., в своята биография, той пише:

След като платих данък на „идеализма“, макар и късно, възприех единствено правилния мироглед – марксизма-ленинизма, а за изкуството – социалистическия реализъм.

Стилът на Майстора е определян като постимпресионизъм, фокусиран върху българския бит и природата. Той е известен с изобразяването на жътвари, орачи, моми и жени в носии, често с цветя и плодове. Художникът рисува плодовете винаги на дървото, за да предаде тяхната жизненост. Предпочитани теми в творчеството му са жената като майка, децата и цикълът на живота. От 1930 г. до 1951 г. е командирован като художник в село Шишковци, където според критиците създава най-стойностните си картини. Там той вижда

вечното начало на вселената

в ежедневието на селските хора.

В доклад до Министерството на народната просвета от 1936 г. Майстора заявява:

А чудно богата е родината ни откъм материал за изкуство и няма защо да се ходи нито в Азия, нито в Америка или Африка. Защото при нашите библейски фигури на деди и бащи, моми, невести и майки светици, а и при прекрасните ни плодородни поля, цветове и плодове, а също балкани, реки и мор, стига само да има по-сносни условия за творчество, биха се направили работи – живи дела…

Владимир Димитров – Майстора умира на 29 септември 1960 г. в София на 78-годишна възраст.