Майката на Никола Киров: Шест месеца живеем с въпроси без отговор след убийството в Каравелово

Шест месеца след трагедията в карловското село Каравелово, майката на застреляния 23-годишен Никола Киров, Делка Илинова, сподели своята непреодолима болка. Тя изрази мъката си от загубата на сина си, който беше убит от военен. Илинова подчертава, че липсата и въпросите без отговор не намаляват с времето, а напротив – стават все по-силни.

Инцидентът се разигра през лятото. На 16 юли Никола Киров отива на гости на военния Нечо Цанков. Поводът е празнуване на раждането на второто дете на Цанков. Събрали се в двора на къщата на снайпериста от Стрямската бригада. След полунощ домакинът изважда пушка. Започва да я насочва в различни посоки.

Въпреки предупреждения от жена да прибере оръжието, Нечо Цанков твърди, че пушката е празна. Малко след това той прострелва Никола Киров. Младежът издъхва за минути. Цанков е обвинен в умишлено убийство със средство, опасно за мнозина. След задържането си, той нарича загиналия „най-близкия ми приятел“. Съдът го пуска под гаранция от 5000 лева.

Делка Илинова изрази своите чувства в емоционална публикация:

Изминаха шест месеца от деня, в който животът ни беше разкъсан завинаги. Шест месеца, откакто нашия скъп син Никола не е до нас — не по волята на съдбата, не по естествения ход на живота, а защото му беше отнето правото да живее. Това не е само загуба. Това е несправедливост. Несправедливост към един млад живот, който имаше бъдеще, мечти, планове и място в този свят. Несправедливост към нас родителите, които трябва да живеем с болката от това да надживеем детето си. Шест месеца по-късно липсата му не намалява. Тя расте. Днес тя е тиха, постоянна и всеобхватна. Никола, скъпото ни дете, липсваш ни в малките неща, които другите не забелязват. В погледите, които търсят теб. Най-тежкото е осъзнаването, че времето не лекува. То само ни показва колко дълбока е раната. Колко несправедливо е всичко това. Колко много живот е бил прекъснат. Никола не беше просто име в нечий спомен. Той беше син, който носеше обич. Беше близък, който оставяше следа. Беше човек, чието присъствие имаше значение. Той трябваше да бъде тук. Да живее. Да обича. Да порасне. Да остарее. Вместо това, ние живеем с празното място, което никой и нищо не може да запълни. С въпросите без отговор. С болката от една истина, която не приемаме и няма как да приемем. Несправедливостта тежи не по-малко от загубата. Защото знаем, че това не трябваше да се случи. Че този край не беше негов. Никола ще остане завинаги част от нас. В мислите ни. В сърцата ни. В тишината, която говори по-силно от думи. Липсваш ни повече, отколкото може да се изкаже. И тази липса няма край. Обичаме те! Майка и татко.

Никола Киров е бил 23-годишен студент във филиала на Техническия университет в Пловдив. Неговата братовчедка изразява мнение, че инцидентът не е умишлен. Тя описва всички участници като „кротки деца“. Бащата на Нечо Цанков е починал, след като не е успял да преживее инцидента. Самият Нечо Цанков се е преместил да живее в Карлово след трагедията.

Родителите на Никола Киров имат съмнения. Те се отнасят до траекторията на сачмата от въздушната пушка. Смятат също, че военният Нечо Цанков би трябвало да бъде отстранен от работа. Подобни случаи на полицейско насилие и самопризнания са повдигали въпроси и преди, както е описано в свързана статия. Трагедията в Каравелово продължава да отеква с болка и търсене на справедливост.