Магарето изчезва: От ‘Трактора на бедняка’ до еликсир за имунитет. Литър мляко струва 75 лв.
Магарето трайно изчезва от българския пейзаж, като популацията е намаляла с над 90% през последните години, което предизвиква тревога сред експертите. Въпреки това, магарешкото мляко се превръща в изключително ценен продукт — най-близък до майчината кърма, чиято цена достига 75 лева за литър. Екип от Тракийския университет дори патентова технология за кашкавал от тази суровина, докато клинични проучвания изследват влиянието на лиофилизираното мляко върху имунитета.
Свободни, игриви и любвеобвилни магарета Иван Кючуков създал магарешката си ферма като на шега. Започнал с две животни - женско и мъжко. Доц. д-р Анатолий Атанасов от Тракийския университет е сред най-добрите познавачи на магаретата у нас. Проф. Николина Найденова от Тракийския университет показва кашкавал от магарешко мляко, чиято технология за производство е патентована. Литър магарешко мляко струва 75 лева, предлага се в разфасовки по 250 милилитра.
Симпатичното дългоухо животно, векове наред неизменна част от българския бит и култура, е застрашено от изчезване. Индустриализацията и преселението от селата към градовете драстично намаляват нуждата от неговия труд. Според последни данни, наблюдавани от експерти, България се „обезмагарява“ трайно. Популацията на магаретата в страната е намаляла с 90-95% спрямо броя от 14-15 хиляди животни, регистриран около 2010 г.
Доц. Анатолий Атанасов от Ветеринарния факултет на Тракийския университет в Стара Загора, един от най-добрите познавачи на еднокопитните, посочва, че магаретата, станали домашни животни преди 6-7 хиляди години, са престанали да бъдат потребни на хората. Той припомня, че някога са ги наричали „трактора на бедняка“, тъй като са вършели най-тежката работа в стопанството и в армията.
„Произходът на тези животни е от Египет, те са станали домашни преди 6-7 хил. години. […] Според последните данни за България около 2010 г. у нас магаретата са били 14-15 хил., вероятно сега, ако кажем, че са 10-ина хиляди, бройката би била твърде оптимистична. Със сигурност през последните години те са намалели с 90-95%“
— Доц. Анатолий Атанасов, Тракийски университет
Освен общия спад, експертите предупреждават и за сериозен дефицит на мъжки магарета, което допълнително застрашава размножаването и опазването на вида. За да се противодейства на този процес, вече се предоставят субсидии от Европейския съюз за отглеждане и разплод на магарета. Докато някои животновъди, включително хърватин, установен край Русе, спасяват и развъждат животните от кланица, други региони се борят с липсата на официална статистика и подкрепа.
Асинотерапия и кулинарен еликсир
Въпреки че губят ролята си на товарни животни, магаретата придобиват ново значение като домашни любимци и терапевтични помощници. Те са интелигентни, социални и изключително подходящи за компания. Доцент Атанасов обяснява, че те са приложими като аналог на хипотерапията, известна като асинотерапия. Тази терапия е предназначена за деца с умствени или физически увреждания. Предимствата им включват спокойния им нрав, както и по-косматото тяло и дългите уши, които улесняват контакта с децата.
„Както в миналото са били товарни животни, така днес вече те клонят по-скоро към домашните любимци, тъй като сами по себе си са изключително интелигентни и подходящи за компания. […] Магарешката терапия, наречена асинотерапия, е предназначена за деца с умствени или физически увреждания.“
— Доц. Анатолий Атанасов, Тракийски университет
В кулинарията магарето е ценно не с месото си, макар че фитнес индустрията проявява интерес към него заради диетичните му качества (висок протеин и малко мазнини). Ученият доц. Атанасов е категоричен, че не може да приеме магаретата като животни за консумация. Истинската стойност е в млякото.
Млякото, най-близко до майчиното
Магарешкото мляко е признато за най-близко по качества до майчината кърма и се смята за най-добрия природен имуностимулатор. То съдържа над 300 полезни компонента, включително голямо количество калций, магнезий и протеини. Препоръчва се дневен прием от 200 милилитра, разделен на два приема на гладно.
Работата по опазване и популяризиране на магаретата е концентрирана в няколко ферми. Най-голямата ферма на Балканите се намира край сливенското село Селиминово, където собственикът Иван Кючуков отглежда 400 дългоухи при естествени условия. Добиването на мляко е предизвикателство, тъй като една женска дава само около литър и половина мляко на ден и то трябва да бъде доено ръчно, в присъствието на малкото магаренце.
Високата цена на продукта отразява трудностите при добива и ценността му. Проф. Николина Найденова, доктор по технология на млякото от Тракийския университет, предупреждава: Литър магарешко мляко струва 75 лева.
Иновации и клинични проучвания
Въпреки че години наред кулинарните капацитети са твърдели, че магарешкото мляко не може да се преработва, проф. Найденова и нейният екип доказват обратното. Те разработват и патентоват технология за производство на млечни продукти.
„Магарешкото мляко не е като кравето, което има повече казеин – основния протеин, който ни дава плътността на суровината… То е с ниско съдържание на казеин, затова за направата на един килограм кашкавал отиват 40 литра мляко. Смятайте цената му, все още не се предлага на пазара“
— Проф. Николина Найденова, Тракийски университет
Технологията за производство на кашкавал от магарешко мляко вече е патентована в България, като занапред предстои патентоване и на сирене. Вече е регистриран и първият кулинарен успех: кашкавалът е използван в пица от ученици от Бургас, спечелила първо място на международен конкурс по готварство.
Междувременно, собственикът на фермата Иван Кючуков и проф. Найденова си партнират с болница в Сливен за провеждането на европейски проект. Целта е клинично проучване на влиянието на иновативна хранителна добавка – лиофилизирано магарешко мляко със соли от магнезиев сулфат – върху човешкия имунитет. Д-р Пенко Пенков, управител на болницата, пояснява, че наблюденията ще обхванат влиянието върху имунитета, алергични, хронични белодробни, сърдечносъдови и неврологични заболявания. Проектът трябва да приключи до есента на 2026 г.
За тези, които искат да се включат в опазването на магарето, цената на животното на пазара варира между 1000 и 1500 лева. Част от културната традиция се пази в подбалканския град Гурково, където всеки септември се провежда единственото магарешко биорали и се намира Музеят на магарето.
