Мадуро: От затворник до моден инфлуенсър – анцугът, който превзе интернет

Залавянето на венецуелския лидер Николас Мадуро от елитния американски отряд „Делта форс“ предизвика световна сензация. Операцията в Каракас на 5 януари 2026 г. доведе до публикуването на снимка на пленения Мадуро от американския президент Доналд Тръмп. На борда на бойния кораб USS Iwo Jima, Мадуро е заснет с тъмна маска, слушалки и бутилка вода. Но това, което привлече вниманието, беше неочакваната му визия – спортен екип на американската компания „Найк“.

Часове след публикуването на снимката, облеклото на Мадуро – известният модел анцуг Nike Tech Fleece, се превърна в хит онлайн. Стотици потребители създадоха мемета, акцентирайки върху необичайния избор на облекло за пленен държавен глава. Тази „модна“ сензация превърна Мадуро в неочаквания първи моден инфлуенсър на 2026 г.

Сивият комплект от суитшърт и спортен панталон Nike Tech, чиято цена е между 240 и 270 долара, беше напълно разпродаден за часове. Търсенето на Nike Tech Fleece в Google скочи драстично от 15 до 100 пункта след появата на снимката. Фразата „Nike Tech“ беше спомената в над 5000 публикации на ден в X между 3 и 5 януари, в сравнение със средно 325 публикации дневно преди това.

Причина за огромния интерес е контрастът. Снимката на пленения президент носеше геополитически заряд, но спортното облекло придаваше усещане за спокойствие. Облечен така, Мадуро изглеждаше небрежен, по-скоро като човек, отиващ на тенис, отколкото насилствено отстранен лидер.

„Найк“ е истинският победител тук“, „Никога не съм си мислил, че ще видя геополитиката да се среща със спортното облекло по този начин“ и „Най-добрата неплатена реклама, която „Найк“ никога не е искал“

, гласяха коментарите.

Въпреки че „Найк“ запази мълчание, някои потребители спекулират за съзнателни действия. Дни преди операцията генералният директор на „Найк“ Елиът Хил и шефът на „Епъл“ Тим Кук, който е в борда на директорите на „Найк“, закупиха акции на спортния бранд за значителни суми. Това подхрани слуховете за предварителна информация.

Друг американски бранд, „Ориджин“, също се възползва от ситуацията. Мадуро се появи със син суитшърт Patriot Blue RTX на „Ориджин“, въпреки че моделът все още не е пуснат в продажба. Основателят на компанията Пийт Робъртс потвърди, че Мадуро носи техен артикул. Той обясни, че вероятно агент на DEA е предоставил дрехата, за да не измръзне Мадуро по време на трансфера му към Ню Йорк. Промяната в облеклото съвпада с климатичните разлики между тропически Каракас и зимния Ню Йорк.

Онлайн потребителите обаче предположиха, че обличането на Мадуро с тези марки е съвсем съзнателно.

„Американските спецчасти някак са имали достатъчно време да опаковат куфар със спортни дрехи за Мадуро по време на 3-часовата акция“

, гласеше популярен коментар. Други отбелязаха:

„Добро решение – първите два тоалета на „Найк“ и „Ориджин“ се разпродават по-бързо от времето, което е нужно на Мадуро да се преоблече“

. Някои дори изказаха предположения, че цялата операция е инсценирана.

„Ориджин“ реагира с публикация на снимка на Мадуро с белезници, заобиколен от агенти на DEA, с надпис:

„Добре дошли в Америка! За съжаление, нашият суичър Patriot Blue RTX няма да бъде доставен до пролетта, но е вече наличен за предварителна поръчка!“

. Съсобственикът на компанията Джон Гретън Джоко Уилинк-младши, пенсиониран офицер от военноморските сили на САЩ, коментира:

„Очаквам с нетърпение да се срещна с патриота, който сложи този суитшърт на Мадуро, и да чуя историята“

.

Бившият федерален прокурор Неама Рахмани обясни пред „Нюзуик“, че промяната в облеклото е нормална.

„Да бъдеш в затворническо облекло, е силно предубедено, така че всеки адвокат по наказателно право иска да се увери, че клиентите му са в цивилно облекло, и то не какво да е – виждате много неутрални цветове и пуловери“

, каза той. Рахмани добави, че този тип „средностатистически облекла“ предизвикват повече симпатии. Мадуро вече се яви пред съда в Ню Йорк, а всяко облекло оттук нататък ще бъде одобрено от адвоката му.

Въпреки хумора онлайн, ситуацията с Мадуро е сериозна. Той е обвинен в наркотероризъм от Министерството на правосъдието на САЩ, което описва това като използване на средства от трафик на наркотици за упражняване на военен, политически и икономически натиск. Обвиненията срещу него датират от март 2020 г., а наскоро бяха разсекретени документи за ново обвинение – управление на „корумпирано, нелегитимно правителство“, финансирано от трафик на хиляди тонове кокаин в САЩ.

На 5 януари Мадуро се изправи пред федералния съд в Ню Йорк и отрече всички обвинения.

„Не съм виновен“

, заяви той пред 92-годишния съдия Алвин Хелърщайн, добавяйки:

„Аз съм почтен човек. Все още съм президент на страната си“

. Заедно със съпругата си, той очаква съдебен процес.

Венецуелски медии и независими източници продължават да коментират, че фокусът върху спортния екип на Мадуро е „димна завеса“, изместваща вниманието от военната интервенция на САЩ и легитимността на намесата. Руската ответна реакция подчертава ролята на съпругата на Мадуро, Силия Флорес, като руският посланик Сергей Мелик-Багдасаров я определи като „героичен акт“ за това, че е последвала съпруга си. Това подсилва образа на двойката като жертви на американска агресия.

В САЩ юридическите коментатори обсъждат стратегията на защитата. Основният акцент остава върху новия елемент „корумпирано, нелегитимно правителство“, който разширява юрисдикцията на САЩ. Операцията по залавянето на Мадуро е кулминация на месеци ескалация, твърди „Свободна Европа“. Администрацията на Тръмп я представя като продължение на кампанията срещу венецуелски танкери, обвинени във финансиране на наркокартели. След залавянето на Мадуро, вицепрезидентката Делси Родригес първо декларира готовност за сътрудничество със САЩ, а два дни по-късно положи клетва като временен президент. Критиците в САЩ, включително водещи демократи, определят решението на Тръмп да започне военни действия без одобрение от Конгреса като „безразсъдно“, тъй като липсва ясен план за бъдещето на Венецуела. В самата Венецуела, на фона на тежка икономическа и хуманитарна криза, част от обществото възприема операцията като освобождение, а друга – като унизителна външна намеса.