Любомир Левчев: Поетът, който надживя своето време

„Смениха Бог, но Любомир Левчев остана при себе си – дори враговете му го признават за голям поет.“ Тази фраза резюмира живота и творчеството на един от най-значимите български поети на XX век. Любомир Левчев, роден във време на политически превратности и социални трансформации, успява да остави трайна следа в българската литература, надминавайки идеологическите разделения.

През 2014 г. 80-годишният Любомир Левчев пристъпва бавно на свой юбилей, подпирайки се на красив бастун, подарък от съпругата му Дора. Въпреки годините, гласът му все още звучи умно и поетично, свидетелство за неспирния му дух. Четири години по-късно, на 25 септември 2019 г., Левчев ни напуска на 84-годишна възраст в кардиологията на Александровска болница, но оставя зад себе си богато творческо наследство.

Любомир Левчев беше безспорно нееднозначна личност. Неговата близост с Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова, както и участието му във властта като член на ЦК на БКП и народен деятел на изкуството и културата, му спечелиха както много критици, така и врагове. Въпреки това, дори най-големите му опоненти признават неговите литературни постижения, определяйки го като изключителен европейски поет. Тази двойственост в оценката на личността му е показателна за сложността на времето, в което е живял.

Юбилеят за 80-годишнината на Левчев премина под наслов „Звездите са мои“ – стихотворението, което дава заглавието на първата му книга и му носи ранна слава. Интересна е историята около издаването на тази първа творба. Младият и неуверен поет занася своите стихотворения в издателство „Народна младеж“, където отговорник за младите писатели е Давид Овадия. Овадия го съветва да оттегли сборника, тъй като „цял живот ще те помнят като глупака, който е пуснал тази слаба стихосбирка“. Дава му пет минути за размисъл, но младият Левчев нито за момент не се поколебава и не оттегля творбата си, демонстрирайки още тогава забележителна увереност в собствения си талант.

Творчеството на Любомир Левчев е изключително обемно и многопластово. Той е автор на над 30 стихосбирки, три романа и сценарии за филми. Неговите произведения са преведени в 36 страни, което допълнително подчертава международното признание за поетичното му майсторство. Освен като поет, Левчев е известен и като баща на поета Владимир Левчев и художничката Марта Левчева, продължавайки творческите си заложби в следващото поколение. Неговата съпруга, художничката Дора Бонева, която също ни напусна след него, е била негова вдъхновителка и спътница в живота, оставила трайна следа в българското изобразително изкуство.