Любомир Кючуков: Странни преговори за Украйна – надежда за мир, риск от ‘война на пауза’
Дипломатът Любомир Кючуков анализира преговорите за Украйна като „странни“, протичащи на две нива. Той вижда надежда за мир, но и риск от „война на пауза“, тъй като ключови въпроси като членството в НАТО и „справедливия мир“ отпадат от дневния ред, а Европа е „големият отсъстващ“ в процеса.
Директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.
Преговорите за Украйна са изключително странни, протичат на две нива. Това заяви дипломатът Любомир Кючуков пред „24 часа“. Той е директор на Института за икономика и международни отношения. Според него конфликтът е геополитически. Войната в Украйна е само част от него.
Кючуков подчертава, че с идването на Доналд Тръмп на власт Западът се преконфигурира. Геополитическият играч вече е само САЩ. Европа участва индиректно и частично. Русия е в по-добра договорна позиция. Тя може да одобрява или отхвърля споразумения.
Особено важен е професионалният дипломатически прочит. Той обръща внимание на казаното и на пропуснатото. Ключови промени настъпват в преговорния процес.
Първото съществено отсъствие в текста е членството на Украйна в НАТО. Този въпрос вече не стои на дневен ред. Самият алианс преди 2 г. във Вилнюс констатира, че членството на Украйна в НАТО не е на дневен ред. Противопоставянето на Украйна в НАТО бе основният мотив на Русия да започне войната и тя не би се съгласила да си сложи подписа под текст, който отваря подобна възможност.
Отпадна и формулировката за „справедлив мир“. Тя включваше освобождаване на територии, наказания, репарации. Сега се говори за „достоен мир“. Това означава Украйна да не бъде унизена. Президентът Зеленски използва тази фраза, която Кючуков също цитира.
Въпросът за териториите е оставен отворен. Липсва референция за спиране на огъня по фронтовата линия. Това оставя поле за маневри на Зеленски. Кючуков е коментирал пред БНТ, че очакваното примирие до Коледа може да е по-скоро пауза, отколкото край на войната.
Замразените руски активи са друг спорен момент. ЕС ги е замразил, но без дати за използване. Собствеността им остава руска. САЩ разглеждат тези пари като възможност за съвместни инвестиции с Русия. Активно се противопоставят на плана за репарационен заем от ЕС.
Членството на Украйна в ЕС също е без конкретни ангажименти и дати. Това напомня ситуацията с НАТО от 2008 г. Тогава имаше подкрепа за стремежа, но не и за самото членство.
Най-проблемните точки остават териториите и гаранциите за сигурност. Прекратяването на огъня преди мирно споразумение крие риск от „война на пауза“. Демилитаризирана зона в Донбас е опит за заобикаляне на блокажа. Въпреки това, тя би запазила руски контрол.
Гаранциите за сигурност на Украйна са ключови. Те трябва да са подобни на член 5 от НАТО. Информацията е, че ще бъдат фиксирани в допълнителен документ. Русия запазва темата като преговорен аргумент. САЩ обаче виждат индикации за руско приемане. Друг спорен въпрос е числеността на украинската армия. Предлагат се 800 000 души, което е предмет на пазарлък.
Мултинационалните сили за сигурност не са мироопазващи. Те нямат мандат от ООН. Акцентът е върху възстановяване на украинската армия и сигурност по въздух и море. Разполагане на контингент на украинска територия е неприемливо за Русия. Това може да създаде непреодолима пречка.
България, Италия, Белгия и Малта подкрепят замразяването на руски активи. Против са използването им като обезпечение за заем. Кючуков обяснява, че нито Европа, нито ЕС, нито НАТО имат единна позиция. Белгия е основен противник, тъй като 180 млрд. евро са в нейна банка. България би получила дял от 1.2 млрд. евро. Унгария и Словакия вече отказаха да гарантират заема. Българските аргументи са резонни, тъй като юридическите и финансовите импликации са спорни.
Новата стратегия за национална сигурност на САЩ е системен проблем. Тя акцентира върху Западното полукълбо и Китай. Трансатлантическите отношения са само част от картината. Стратегията е геополитически превод на идеологията MAGA. Тя променя външнополитическата визия на САЩ. Ценностите отстъпват пред интересите. Пренебрегват се международните институции и правото. Акцентът е върху двустранните отношения. Създава се свят на силните — триъгълникът Вашингтон – Пекин – Москва. Европа отпада от него. Това води до нова конфигурация на силите, доминирана от позиция на силата, а не от нов международен ред.
