Любомир Канов: Моралната анестезия и безразличието към живота превръщат жестокостта в ‘пуканки за забавление’
Психиатърът Любомир Канов коментира случаите на младежко насилие, като ги определя като симптом на „морална анестезия“ и безчувственост, предизвикана от прекомерно гледане на жестокост, възприемана като забавление.
Според него екраните водят до инфантилизиране и недоразвита емпатия, а пълната забрана на социалните мрежи е почти неосъществима, тъй като предизвиква абстиненция и гняв у зависимите юноши.
Канов подчертава, че въпреки рисковете, особено от синтезираното съдържание на ИИ, светът върви напред и младите хора вече започват да изоставят социалните мрежи.
Любомир Канов
След трагичния инцидент, при който 15-годишен младеж загуби живота си в мол, наръган с нож от свой връстник, психиатърът д-р Любомир Канов коментира явлението като „морална анестезия“. Според него тези убийства показват силен спад в уважението към другия и отсъствие на цивилизованост и самоконтрол, което е в известен смисъл диагноза на обществото като цяло.
В интервю от септември 2025 г. д-р Канов подчертава, че причината за подобни прояви е в безчувствеността към болките на другия и пълното безразличие към живота. Прекомерното гледане на филми с насилие провокира жестокост у тийнейджърите, тъй като там нараняването, убийството и жестокостта се възприемат като забавление.
„Аз бих го нарекъл морална анестезия. Безчувственост към болките на другия. Пълно безразличие към живота на това момче и прекалено много гледане на филми, където нараняването, убийството и жестокостта са нещо като пуканки за забавление.“
— Любомир Канов, психиатър
На фона на тези събития, възниква въпросът дали търговските центрове трябва да наемат охрана, която да защитава посетителите от подобни инциденти. Канов обяснява, че екранната картина на света в мозъка на младия човек замества реалността с нейните емоции и нюанси.
Екраните водят до инфантилизиране и липса на емпатия
Според психиатъра неукрепналият млад мозък е особено уязвим към дигиталната зависимост. Ефектът от продължителния престой в социалните мрежи може да бъде унищожителен, тъй като екранната реалност действа като „анестезия във възприемането на света“.
„Екранната картина на света в мозъка на младия човек може да замести реалната с нейните взаимоотношения, емоции, смисъл, подсмисъл, нюанси и прочее. Така се превръща в своеобразна анестезия във възприемането на света.“
— Любомир Канов, психиатър
Този процес води до инфантилизиране на емоционалния живот и до недоразвита емпатия. Светът започва да се възприема като електронна игра, в която хората и създанията могат да бъдат „застрелвани с лазерен лъч на екрана“.
Забраните водят до абстиненция и гняв
В България се надига вълна срещу дигиталната пристрастеност, като министър Красимир Вълчев предложи дебат за забрана на социалните мрежи за деца до 15 години. Канов обаче предупреждава, че пълната забрана е изключително трудна за осъществяване, тъй като откъсването на юноша от тези зависимости протича като абстиненция.
„Както при почти всички има период на абстиненция, тоест на отнемане. И тя протича като при алкохолик, който започва да трепери, да се чувства тревожен и да му е некомфортно, когато му отнемеш алкохола.“
— Любомир Канов, психиатър
Зависим юноша, на когото отнемат телефона, може да изпадне в криза с пристъпи на гняв, бунт и протест. Психиатърът смята, че въпреки това частичната забрана на джиесеми в училище е възможна и дава положителни резултати, като вече е забелязано повишаване на успеха на учениците на местата, където е въведена.
Пълната забрана обаче би била толкова трудна за налагане, колкото и забраната за пушене на цигари или употребата на райски газ. Канов препоръчва да се възприемат практики за справяне със зависимости, доказали ефекта си в други държави, тъй като българският ученик е по-труден за озаптяване с правила и закони.
Промяна в общуването и влиянието на изкуствения интелект
Д-р Канов признава, че общуването през мрежата е бъдещето и съдържа позитивни моменти. Контактите са рационализирани и хората ограничават времето и кръга, с които общуват. Според него съпротивата срещу този начин на общуване е безсмислена.
Психиатърът коментира и навлизането на изкуствения интелект, като подчертава, че това ще донесе невъобразими възможности за услуги и информация. Най-големият риск обаче идва от възможността за разпространение на синтезирани от ИИ образи и видеа, които поставят под жестоко изпитание способността да разграничаваме реалното от нереалното.
„Много голяма част от хората няма да могат да издържат това изпитание. И това носи много голям риск, който злонамерени хора биха използвали. Там лежи голямото предизвикателство.“
— Любомир Канов, психиатър
Канов подкрепя анализа на Financial Times, базиран на проучване в 50 държави, според което социалните мрежи вървят към изчезване, особено сред младите. От 2022 г. делът на хората, прекарващи време там, спада с 10%. Младите винаги са начало на иновациите, а платформите като Facebook, който вече е за „лели, баби и дядовци“, се изхабяват. Социалните медии отдавна са се превърнали в средство за политическо въздействие върху огромни маси хора, отбелязва той.
