Любчо: Неразказаната история за обич, болка и борба

Вторият ден на Рождество е. За повечето хора това е време за празник и семейство. Но в някои домове цари тишина. Там празниците не се усещат по същия начин.

Днес ви срещаме с Любчо и неговата баба. Тяхната история е позната на мнозина, разказвана многократно. Въпреки изминалите години, болката от отнети животи и несбъднати мечти остава.

Животът на Любчо започва с трагедия. Пиян шофьор отнема живота на родителите му преди той да се роди. Любчо се появява на бял свят преждевременно, в осмия месец, с увреждания. Грижите за него поемат баба му и дядо му. Няколко години по-късно семейството губи и дядото. Това е поредна загуба, която бележи живота им.

Но тази история е и за силата на една жена. Бабата на Любчо посвещава целия си живот на внука си. Това е история за безрезервна любов и всеотдайност.

Любчо е едно от децата на „Българската Коледа“, израснало пред очите на цяла България. Днес той е на 23 години. Завършил е училище, но работата с него продължава всеки ден. Неговата учителка го познава още от първи клас. До 12. клас те следват учебната програма. Днес обучението е насочено към разширяване на кръгозора му. Уроците са за живота – за сърцето, емоциите и добротата.

Любчо е чиста душа. Всяка вечер иска целувка за лека нощ. Той не забравя да каже „извинявай“ и „благодаря“. Тези думи не натъжават баба му, а ѝ дават смисъл и сили.

„Той беше нашата упора и повод за живеене“, казва тя. „Все едно дъщеря ни ни го подари.“

Болката от загубата обаче никога не си отива. На 6 март дъщеря ѝ получава две шестици в студентската си книжка. Два дни по-късно – на 8 март – е убита на тротоара от пиян шофьор. Човекът получава осем години присъда и днес вече е на свобода. Любчо е роден на 8 март 2002 г. с детска церебрална парализа, след като майка му загива в катастрофата на същия ден. Историята му е била широко отразявана в България, включително с фотоистория, получила специален приз за българска фотожурналистика. Той е бил и герой на благотворителни кампании, подкрепящи лечението му.

Любчо продължава лечението и рехабилитацията си без прекъсване. Масажи, кинезитерапия, плуване, психологическа подкрепа са част от ежедневието му. Нуждите с годините се увеличават, защото тази диагноза изисква постоянна грижа. За празниците семейството си пожелава най-вече здраве. И още нещо – любов и доброта.

За семейството празниците не са повод за радост. Те са време на мъка, тъга и липса. Въпреки това, заради Любчо, в дома има елха, светлинки и украса. Това е опит да се създаде топлина там, където празнотата е голяма.

Любчо обича народната музика и стихотворенията. Обича да чете на глас. Обича добрата дума и усмивката. За него дори най-малката помощ е безценна. Тази история се гледа със свито сърце и със сълзи в очите. Тя показва как една човешка постъпка преобръща съдби. Но и как въпреки всичко има много доброта. Защото в този дом, въпреки болката, доброто все още живее.