Лято 2025 – третото най-горещо от 95 години, а годината – поредна топла за България
Лятото на 2025 г. е третото най-топло от 95 години, а самата година е поредна топла за България. Средната температура надхвърля нормите, докато лятото е най-сухото от 1930 г. Екстремни явления като горещи вълни, наводнения и слани причиняват значителни щети.
Изминалата 2025 година е една от най-топлите за България от началото на XXI век. Средната температура надхвърля климатичните норми с 1,2 градуса по Целзий, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Топлинният рекорд е сравним с този от 2019 г., но е с около 0,8 градуса по Целзий по-нисък от рекордната 2024 г.
Лятото на 2025 г. е било особено горещо – третото най-топло от 1930 г. насам, след летата на 2024 и 2012 г. Зимата, пролетта и есента също регистрираха средни температури над нормата, макар и с по-малки отклонения. Месеците февруари (–2,4°C), април (–0,3°C), май (–1,0°C) и октомври (–1,1°C) бяха единствените с температури под климатичните норми.
Валежите през 2025 г. средно за страната са близо до климатичните норми, но с големи месечни вариации. Лятото на 2025 г. е най-сухото от 1930 г. насам, докато останалите сезони отчитат средни валежи над нормата. Най-голям валежен дефицит е регистриран през юни (минус 74%), юли (минус 68%) и септември (минус 67%). Октомври (плюс 172%) и ноември (плюс 64%) са месеците с най-много валежи. Годишната сума на валежите за 2025 г. е 616 мм, което е само около 7% под климатичната норма.
През 2025 г. са регистрирани редица екстремни метеорологични явления, причинили значителни щети и човешки жертви. През февруари Североизточна България е обхваната от студени вълни. На 10 април силен снеговалеж и бурен вятър оставят над 100 населени места без ток. В края на април поройни наводнения засягат общините Вълчедръм, Бойчиновци и Хайредин.
През юни, юли и август почти цялата равнинна и полупланинска част на страната (без Черноморието) е обхваната от горещи вълни. През юли 2025 г. температури над 40 градуса са достигани по-често и на повече места, като на 22 и 26 юли са регистрирани в 33 и 35 метеорологични станции. В Сандански и Първомай са отчетени 6 и 7 поредни дни с над 40°C. В началото на октомври проливни дъждове причиняват поройни наводнения по Южното Черноморие, като във вилно селище „Елените“ загиват четирима души.
Речните нива през зимата 2024-2025 г. са под месечните норми. През пролетта също са предимно ниски, но с краткотрайни повишения. През лятото водните количества на всички реки са под нормите, а реките Лебница, Факийска и Ропотамо пресъхват през юли и август. През есента водните нива са около и под нормите, като през септември отново пресъхват Факийска, Ропотамо и Лебница. Интензивните валежи през октомври и ноември предизвикват наводнения в различни басейни.
Агрометеорологичната обстановка през 2025 г. включва слани между 6 и 14 април, които нанасят щети до 80-90% на костилковите овощни видове (кайсия, череша, слива) и до 90% на ореха в Северна България. Засегнатите площи надхвърлят 84 000 кв. км.
В световен мащаб, 2025 г. е сред трите най-топли години от началото на инструменталните измервания. Средната глобална температура за последните три години трайно надхвърля прага от 1,5°C над прединдустриалните нива, заложен в Парижкото споразумение. Климатолози от World Weather Attribution (WWA) посочват, че екстремните горещи вълни през 2025 г. – включително в Югоизточна Европа и Балканите – са около десет пъти по-чести заради климатичните промени. Ноември 2025 г. в България също е сред най-топлите за последните 15 години, с температури между 1,5 и 4,5 градуса над нормата.
Глобалните данни показват, че зимата 2024–2025 г. е втората най-топла зима в света, което поставя българските аномалии в контекста на изключително затоплен фон. Интересен контраст е, че февруари 2025 г. у нас е най-студеният февруари от 2013 г. насам, което показва как локални студени епизоди се вписват в общо затоплящ се климат. Анализите за януари 2025 г. показват по-сух и по-топъл месец, което е предвестник на рекордно сухото лято.
Учените свързват честите екстремни явления през 2025 г. с продължаващото изгаряне на изкопаеми горива и повишаването на концентрациите на парникови газове. Тази поредица от изключително топли години увеличава риска от трайно пренареждане на водния режим, което е от ключово значение за земеделието, горите и хидроенергийните ресурси. Климатолози подчертават, че без „значително и много бързо“ намаляване на изгарянето на изкопаеми горива ще бъде изключително трудно да се спази целта за ограничаване на затоплянето до 1,5°C.
В българския обществен дебат неправителствени организации и експертни групи по климатична политика използват данните на НИМХ за 2025 г., за да настояват за по-бързо въвеждане на адаптационни мерки, като модернизация на напоителните системи и по-добро управление на водите. От друга страна, бизнес организации и част от индустриалните потребители на енергия изразяват притеснения, че ускореното изпълнение на климатични ангажименти може да повиши разходите за електроенергия и да влоши конкурентоспособността.
