Луната се свива драматично: Над 1000 нови пукнатини застрашават бъдещите мисии

Луната бавно губи своя обем и се деформира. Това сочат последните изследвания на учени от САЩ. Вътрешността на нашия естествен спътник изстива постоянно в продължение на милиарди години. Процесът води до образуването на хиляди нови пукнатини по повърхността. Учени от Центъра за земни и планетарни изследвания потвърдиха тези тревожни данни. Те откриха над 1000 неизвестни досега разлома в лунната кора.

Луната се е свила с около 50 метра в радиус през последните 200 милиона години. Това охлаждане предизвиква сериозни деформирания на терена. Тези промени могат да се окажат фатални за бъдещите колонизатори. Лунната повърхност става нестабилна и предразположена към разрушителни трусове. Изследователите наричат новите образувания „малки морски хребети“. Те са разположени в тъмните равнини, известни като лунни морета. Досега науката познаваше предимно „лобатните скарпи“ в планинските райони на спътника.

“Намираме се в много вълнуващо време за лунната наука – твърди Коул Найпавър, водещ автор на проучването. – Предстоящите програми за изследване на Луната, като например “Артемис”, ще предоставят богатство от нова информация за спътника.”

Разбирането на лунната тектоника е критично за сигурността на астронавтите. Космическите агенции трябва да предвидят сеизмичната активност преди всяко кацане. Луната няма тектонични плочи като Земята. Цялото напрежение се натрупва в рамките на една единна и непрекъсната кора. Когато тя се пропука, се освобождава огромна енергия под формата на плитки лунотресения. Тези трусове представляват директна заплаха за всяка изградена инфраструктура.

Общият брой на установените пукнатини на Луната вече е 2634, като повечето са на около 124 милиона години. Това показва, че геоложката активност на небесното тяло продължава и днес. Учените сравняват Луната с грозде, което се превръща в стафида. Кората се сбръчква, защото вътрешността се свива и вече не я поддържа. Този процес създава изключително опасни условия за изграждане на дългосрочни бази.

“От ерата на “Аполо” знаем за разпространението на този тип образувания в лунните планини, но това е първият път, когато документираме научно широкото разпространение на подобни характеристики в лунното море”, обяснява Найпавър.

НАСА вече коригира своите планове за мисията „Артемис“. Инфраструктурата на повърхността трябва да бъде изключително устойчива. Възможно е в бъдеще да се използва нов самовъзстановяващ се материал. Той би помогнал при справянето с пукнатини в космическите структури. Прототипът на новия лунен модул ще бъде тестван през 2026 година. Той ще бъде почти два пъти по-висок от модула на историческата мисия „Аполо 12“.

„Спейс Екс“ също дава приоритет на изграждането на град на Луната пред плановете за Марс. Сигурността на тези съоръжения зависи от точното картографиране на активните разломи. Том Уотърс, който откри пукнатините за първи път през 2010 г., подчертава важността на новите данни.

“Откриването на млади, малки хребети в моретата и разгадаването на причината за тях допълва глобалната картина на динамичната свиваща се Луна”, посочва Том Уотърс.

Китай също засилва своето присъствие в лунната надпревара със собствена програма. Пекин планира мисията Chang’e 7 към южния полюс на Луната през 2026 година. Там учените се надяват да открият замръзнала вода в засенчените кратери. Това прави района стратегически важен, но и геоложки сложен поради релефа. Конкуренцията между НАСА и Китай налага по-бързо разбиране на лунните процеси.

НАСА планира мисията „Артемис III“ да включва скачване в земна орбита с апарати на „Спейс Екс“ или „Блу Ориджин“. Самият опит за кацане на хора се премества за следващата мисия „Артемис IV“. Шефът на НАСА Джаред Айзъкман се надява на старт на новата схема през 2027 г. Скептиците обаче смятат, че тези срокове са трудно постижими.

Мисията „Артемис II“ вече претърпя серия от отлагания поради различни технически неизправности. Първоначално планирана за февруари, тя беше изместена за април. Причините включват изтичане на гориво и неочаквани проблеми с подаването на хелий. Четирима астронавти ще обиколят Луната, без да кацат на нейната повърхност.

През август 2026 г. астрономите очакват дълбоко частично лунно затъмнение. Тогава земната сянка ще покрие 96% от лунната повърхност. Това събитие ще предостави нови възможности за детайлно наблюдение на релефа. Учените ще следят как резките температурни промени влияят на съществуващите пукнатини. Всяко ново разширяване на разломите ще бъде внимателно документирано.

Мисията за кацане на Луната вече е планирана за 2028 г. под името „Артемис IV“. Промяната в стратегията на НАСА цели осигуряване на по-висока безопасност за екипажа. Идентифицирането на стабилни зони за кацане без сеизмична опасност остава основен приоритет. Без своя спътник Земята би преживяла екстремни климатични промени и нестабилни сезони. Луната продължава да се охлажда и да оформя своята повърхност чрез нови разломи.