Лошо ли е да си гей в политиката? По света – не, у нас е „клевета“

“Това е лудост”, каза Доминик Краузе от сцената на партито за своята победа. Младият политик току-що бе избран за кмет на Мюнхен. Той стана първият управник на баварската столица от партията на “Зелените”. Краузе победи социалдемократа Дитер Райтер, който заемаше поста цели 12 години. За новия кмет и жителите на града “лудостта” не се отнася до неговата сексуалност. 35-годишният физик е хомосексуален и никога не е крил този факт.

“Искаме Мюнхен да остане отворен и пъстър”, прокламира младият физик.

По същото време в България темата за хомосексуалността попада в графата “клевета”. Това определение използва известен български политик по време на телевизионно интервю. Предизборната кампания у нас често залага на личния живот вместо на политически идеи. Лидерът на ПП Асен Василев беше попитан за най-големите лъжи по негов адрес. Той не посочи обвиненията в корупция или скандалите с пачки и пудели. Василев открои като основна клевета твърденията за неговата сексуална ориентация.

Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов също коментира темата пред светския водещ Мон Дьо.

“Не е от значение кой с кого си ляга”, заяви пък Костадин Костадинов.

Той добави, че връзките между мъже не са нормални за него. Костадинов обаче подчерта, че по принцип не говори за личните дела на другите. Българските политици масово използват клишето “не ме интересува” по този въпрос. Вероятно това се дължи на обществените нагласи в страната. Темата става официална само при обсъждане на закони срещу дискриминацията или хомофобията.

Наскоро българският парламент одобри проект, който забранява ЛГБТИ пропагандата в училищата. С този акт България се присъедини към групата на някои авторитарни режими. Дебатите в пленарната зала бяха придружени от цинични обиди. Депутатът Явор Божанков стана обект на атаки, защото е карал розовата тротинетка на дъщеря си. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов мотивира подкрепата за закона с думите, че и в неговата партия има такива хора. Той обаче не посочи конкретни имена от партийните редици.

Нови разкрития показват, че уязвимостта на политиците у нас има дълбоки корени. МВР поддържа таен архив с регистрирани хомосексуалисти, включително известни политици, който се обогатява и днес. Тази база данни е наследство от комунистическите служби и се използва за натиск. Десислава Петрова от Българския хелзинкски комитет реагира остро на тази информация.

“Недопустимо е! Този база данни третира хомосексуалистите като престъпници.”

Българският хелзинкски комитет призова засегнатите лица да търсят правата си в съда. Докато подобни архиви съществуват, ориентацията ще остане инструмент за изнудване. За разлика от кмета на Мюнхен, българските политици често са заложници на своите “публични тайни”.

Общественото мнение в страната остава силно разделено по темата. Национално представително проучване на “Алфа рисърч” от 2025 г. показва интересни тенденции. Всеки втори българин твърди, че е толерантен към ЛГБТИ хората. Всеки втори българин вече заявява толерантност към ЛГБТИ общността според последните данни. Повечето анкетирани смятат, че равният достъп до услуги е важен за обществото.

Въпреки това, 45% от българите изпитват дискомфорт да работят с хомосексуален колега. Най-толерантни са младите хора с висше образование в големите градове. Нетолерантните граждани обаче са изключително яростни в своите позиции. Социолозите отбелязват, че позитивното мнение се разколебава при изострено публично говорене по темата.

Виктор Лилов остава единственият български политик, обявил публично своята различна ориентация. През 2014 г. той беше кандидат за евродепутат от “Реформаторския блок”. Лилов получи 781 преференциални гласа на тези избори. По-късно той се кандидатира за кмет на София от партия ДЕОС и събра 2603 гласа. През 2019 г. той беше част от коалицията “Изправи се! Мутри вън!”.

“От демократ очаквам не нервно “не съм гей”, а ясна позиция в защита на дискриминирана общност.”

Лилов смята, че политиците у нас се страхуват от популистки съображения. Те се боят да не загубят консервативния електорат. Според него отричането на ориентацията засилва стигмата, че тя е нещо укорително. Активистът е категоричен, че само откритостта може да спре натиска над политическите фигури.

Мненията на обикновените граждани също варират според поколението. 53-годишният таксиметров шофьор Христо от Монтана проявява прагматизъм.

“Не ми дреме с каква сексуалност е, важно е да не краде и да не лъже”, отсича 53-годишният мъж.

30-годишната касиерка Петя смята, че липсата на толерантност принуждава хората да се крият. Тя вярва, че много политици не разкриват истината заради остарели разбирания в обществото. 76-годишната Антоанета обаче е на друго мнение. Тя твърди, че политикът трябва да има “морал по шаблон”. Възрастната дама не би се доверила на политик, който според нея е “извън природата”. Тези контрастни позиции показват защо темата остава толкова чувствителна в българския политически живот.