Литва категорична: Агресията на Русия няма да спре без решителен отговор, призовава за нови санкции и противовъздушна отбрана

Литовският външен министър Кестутис Будрис изрази дълбоки съболезнования за жертвите на снощната руска атака срещу Украйна, като подчерта, че Украйна е успяла да спре настъплението на агресора и призова съюзниците да предприемат допълнителни, решителни усилия. Изказването му, публикувано в социалната мрежа X и цитирано от агенция Укринформ, подчертава сериозността на ситуацията.

Министър Будрис посочи, че нападението е извършено в навечерието на заседание на Общото събрание на ООН, което допълнително илюстрира цинизма на руската агресия. „Русия отново показа своето цинично и брутално лице, като изстреля дронове и ракети по граждански цели и инфраструктура в Украйна. Истинските намерения зад ‘мирните преговори’ сега са очевидни. Изказваме най-дълбоките си съболезнования за невинните жертви на тази варварска атака и на техните близки. Скърбим заедно с народа на Украйна“, написа Будрис.

Той категорично заяви, че „агресорът няма да спре, докато не бъде спрян“. Будрис припомни, че Украйна до голяма степен е успяла да спре настъплението на Русия по суша и по море, но също така „отчаяно се нуждае от помощ във въздуха: тя се нуждае от системи за противовъздушна отбрана и от финансова подкрепа, за да продължи да развива собствените си способности, които вече са показали невероятен резултат“.

В допълнение към настоящите изявления, Литва продължава да бъде един от най-твърдите поддръжници на Украйна. През април 2025 г. страната настоява за нов пакет от санкции срещу Русия. Тези санкции включват мерки срещу руския втечнен природен газ (LNG) и държавната корпорация за атомна енергия, целящи да ограничат финансовите потоци, подкрепящи военната машина на Москва. Министър Будрис също така е коментирал употребата на касетъчни муниции от Русия, квалифицирайки тези действия като военно престъпление, включително обстрелите срещу украинския град Суми, което подчертава безмилостния характер на руските атаки спрямо civилното население.

Български източници допълнително отбелязват, че Русия е претърпяла значителни загуби от украинските военни, както в бройка на бойци, така и в техника, по време на операции около Северск и други райони в Украйна. Този факт демонстрира ефективността на украинската отбрана и способността им да нанасят чувствителни удари на руските сили, въпреки по-малкия си ресурс. Това предоставя допълнителен контекст за натиска, който Украйна оказва върху руските сили, и за политическите отговори в ЕС, особено от страна на балтийските държави.

Позицията на балтийските държави е ясна: единственият път към траен мир е чрез пълното спиране на руската агресия и чрез осигуряване на непоколебима подкрепа за Украйна. Призивите за допълнителни системи за противовъздушна отбрана и финансова помощ са от ключово значение за запазване на украинската способност да се защитава и в крайна сметка да възстанови териториалната си цялост. Без тези инструменти, агресорът ще продължи да действа безнаказано, подкопавайки международния правов ред и сигурността в Европа.

Литва, заедно с други партньори, ще продължи да работи за засилване на дипломатическия натиск и военната подкрепа за Украйна. Целта е не просто да се смекчи агресията, но да се създадат условия за нейното окончателно прекратяване и за възстановяването на суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Русия трябва да понесе отговорност за своите действия, а международната общност трябва да остане единна в решимостта си да спре агресора.