Литовската министърка на отбраната Довиле Шакалиене подаде оставка след ожесточен спор за бюджета
Литовската министърка на отбраната Довиле Шакалиене подаде оставка след публичен спор за военния бюджет за догодина, като тя посочи фундаментални различия с министър-председателката Инга Ругиниене. Спорът ескалира заради разликата между предложените 4,87% от БВП и настояването на Шакалиене за поне 5,5% от БВП за отбрана. Оставката идва на фона на засилената геополитическа заплаха, тъй като Литва граничи с Калининград и Беларус.

Довиле Шакалиене КАДЪР: Екс/@DSakaliene
Министърката на отбраната на Литва, Довиле Шакалиене, подаде оставка на фона на остър публичен спор относно размера на военния бюджет на страната. Шакалиене, която представлява Социалдемократическата партия на Литва (СДПЛ), заяви, че има фундаментално различни възгледи с министър-председателката Инга Ругиниене по ключовия въпрос за засилване на литовската отбрана.
Скандалът ескалира рязко, като министър-председателката Ругиниене официално предложи уволнението на Шакалиене. Това се случи след среща с президента Гитанас Науседа, преди Шакалиене да публикува своето искане за оставка във „Фейсбук“.
Разногласията за бюджета за 2026 г.
Разногласията се фокусират върху държавния бюджет за отбрана за следващата година. Споровете станаха публични след неформална среща на военното ведомство с обществени лидери, журналисти и инфлуенсъри. Според медийни съобщения, на тази среща е било заявено, че бюджетът ще бъде по-малък от официално обявеното, възлизайки на едва 4,87% от БВП.
Този процент рязко контрастира с по-късно посочените от министър-председателката данни от 5,38% или официално обявената цел от 5%. Шакалиене публикува и документи, свързани с преговорите, твърдейки, че за да бъде ефективна, отбраната трябва да получи средства в размер на поне 5,5% от БВП.
Ругиниене заяви, че е загубила доверие в министърката на отбраната. Това се случи, след като Шакалиене отрече да е организирала въпросната неформална среща, въпреки че премиерът подчерта ангажимента си да осигури адекватно финансиране на военното ведомство. Литва планира да увеличи военните си разходи до между 5% и 6% от БВП през 2026 г. в рамките на по-широка стратегия за национална сигурност.
Геополитическият контекст
За балтийската страна въпросът за отбраната е от изключителна важност. Литва, която е член на НАТО и ЕС, граничи директно с руския анклав Калининград и със съюзника на Москва – Беларус. Войната на Русия в Украйна се разглежда от Вилнюс като пряка заплаха за националната сигурност.
В отговор на тези заплахи, балтийската страна значително увеличи военните си разходи и започна мащабна модернизация на въоръжените си сили. Като част от тези усилия, в Литва вече е в ход разполагането на германска бронетранспортна бригада. Тези стъпки подчертават чувствителността на въпросите, свързани с военното финансиране и необходимостта от стабилност и яснота в отбранителната политика, която Ругиниене е подчертала.