Липсата на бюджет за 2026 г. тревожи българите: 60% очакват спад в жизнения стандарт

Над 60% от българите смятат, че липсата на нов бюджет ще се отрази негативно на жизнения им стандарт. Това показва проучване на агенция „Мяра“, проведено между 15 и 17 декември 2025 г. Сред 802 пълнолетни анкетирани, едва 31,8% не споделят това опасение. Тези данни идват на фона на намалена готовност за харчене преди предстоящите празници.

Почти две трети от гражданите са притеснени от бюджетната криза. Само 4,4% не могат да преценят ефекта. Проучването акцентира върху общественото недоволство. Удължителният бюджет за 2026 г. беше приет на второ четене на 21 декември 2025 г. Той влиза в сила от 1 януари 2026 г.

Покупателната способност на българите остава под натиск. 43% от запитаните не отчитат промяна спрямо предходната година. 42,2% обаче съобщават за намаление във възможностите си за покупки и подаръци. Само малко над 10% оценяват финансовото си състояние като по-добро.

Разликите между поколенията са съществени. Младите и хората в активна възраст запазват по-добре покупателната си способност. При по-възрастните групи се наблюдава значително намаление. Тази година българите могат да си позволят толкова, колкото миналата, или по-малко.

Общественото мнение е разделено относно вината за бюджетния казус. 53,9% обвиняват всички партии за ситуацията. 33,5% насочват отговорността към досегашната власт. Едва 8,2% смятат, че опозицията е виновна за неприемането на бюджета. Обществото е тревожно и вижда вина у всички политически сили.

Проучването засяга и темата за изборното законодателство. 74% от анкетираните подкрепят промени преди новите избори. Само 22,6% са на обратното мнение. Относно метода на гласуване, 42,4% предпочитат само машини. 35,2% са за комбинация от машини и хартия. 16,8% избират само хартия. При необходимост да избират, 59,4% биха гласували с машини, а 28,7% с хартия. Повече информация за нагласите на обществото може да намерите в друго проучване на агенция „Мяра“.

Парламентът е приел еднократна индексация на възнагражденията. Тя е за натрупаната годишна инфлация до 31 декември 2025 г. Това важи за всички в бюджетната сфера, които не са на минимална работна заплата. Инвестиционни проекти по Приложение 3 ще се финансират от Българската банка за развитие. Сумата е до 900 млн. лв. до приемането на редовен бюджет за 2026 г. БВП на България за 2025 г. е прогнозиран да нарасне с 3% реално.

Удължителният бюджет цели да запълни празноти. Той регулира въпроси, неуредени от Закона за публичните финанси. Това включва механизъм за намаляване на лимитите за плащания. Те се прилагат при недостатъчни приходи. Асен Василев от ПП-ДБ предложи еднократната индексация. Това показва ангажимент към доходите в бюджетния сектор.