Лион: Градът, в който се живее, за да се яде – Кулинарната столица на Франция и нейните автентични бушони
Лион отдавна е признат за кулинарна столица на Франция, град, в който храната съчетава селска простота и градска елегантност. Традиционните ресторанти, наречени „бушони“, поднасят емблематични ястия като шкембе деликатес и кнедли от щука, гарантирайки автентичност със специален печат от 1997 г. Старият град на Лион е част от наследството на ЮНЕСКО и е известен със своите ренесансови сгради и уникални покрити проходи – трабули.
Панорамна гледка на Лион - долу в средата се вижда катедралата Сен Жан Батист СНИМКА: МАЯ БОЖИНОВА В Лион шкембето не само за след тежък махмурлук - то е деликатес за ценители. Кнедлите от щука - пасират рибата с масло и яйца, оформят ги с лъжица на малки топчета и ги варят в бульон, след което се надуват като облачета. Кнедлите се сервират с крем сос от раци и предимно с ориз като гарнитура. Охлювите по бургундски, но с лионски добавки Лучена супа Базиликата "Нодър Дам дьо Фурвиер Катедралата "Сен Жан Батист"
Лион, разположен в югоизточната част на Франция, често е описван с мотото: „Не се яде, за да се живее – живее се, за да се яде“. Този град е признат за кулинарна столица на страната и всяка година привлича милиони ценители на автентичната храна.
Гастрономическото превъзходство на Лион не е ново явление. Градът е бил център на търговия и занаяти в продължение на векове. През XIX век Лион се превръща в индустриална сила благодарение на коприната. Хиляди майстори тъкачи, известни като canuts, работели при тежки условия в малки работилници. След дългите часове труд, те слизали в малки кръчми, които представлявали домашни кухни, отворени за всички. Тези кухни обикновено били стопанисвани от бивши готвачки на богати фамилии.
Тези традиционни и уютни ресторантчета по тесните улички на стария град днес се наричат бушони. За разлика от елегантните заведения в Париж, в бушоните атмосферата е по-народна – масите са дървени, покривките карирани, а менюто е изписано на дъска. За да се гарантира качеството и традицията, от 1997 г. е въведен специалният печат “Автентичен лионски бушон”, който гарантира храна без полуфабрикати и запазване на лионските ястия. Всеки бушон предлага класически тристепенни менюта.
Лионската кухня доказва, че е съвкупност от селска простота и градска елегантност, използвайки местни продукти. Градът е родното място и на легендарния шеф-повар Пол Бокюз, който е основател на движението Nouvelle Cuisine. Ястията тук са богати и емблематични. Докато в България шкембето е предимно супа, в Лион шкембето е деликатес, сервиран с картофи и подправки в гъст сос. Друго прочуто ястие са кнедлите от щука. Рибата се пасира с масло и яйца, добавя се меко тесто от мляко и брашно, а след варене в бульон, кнедлите се надуват като облачета. Сервират се с крем сос от раци и ориз като гарнитура.
Сред местните специалитети попада и наденицата от свински карантии (нарязани на ивици черва и стомах), овкусени с лук, вино, пипер и горчица. За начало често се избира традиционната лионска салата – зелена салата с хрупкав бекон, кротони и поширано яйце.
Лион е признат за гастрономическа столица на Франция още от 1935 г., когато критикът Морис Селан му присъжда този титул. Днес градът продължава да затвърждава своето име, като в последните дни се провежда и ежегодният фестивал на гастрономията, привличащ световни шеф-готвачи и експерти.
Освен с храната, Лион впечатлява и със своята атмосфера. Старият град (Vieux Lyon) е регистриран в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и се отличава с ренесансови сгради и калдъръмени улички. Уникална архитектурна особеност са историческите трабули – покрити проходи между улиците, създадени от тъкачите за пренасяне на тъкани. Високо над града се издига базиликата “Нотър Дам дьо Фурвиер”, от която се открива панорамна гледка. Градът е известен и с покритите си пазари, като пазарът Ляль, където се предлагат най-добрите регионални сирена, колбаси и трюфели. В Лион никой не бърза: обядът трае два часа, а вечерята – три. През това време виното се лее бавно, а разговорите текат като река Рона при залез. Ако столицата Париж е за очите, то Лион определено е за небцето.
