Лидерът в сянка на Фатах: За сигурността, свободата и достойнството на Палестина

Палестинският активист Самер Синиджлауи, наричан „лидер в сянка“ на движението Фатах, говори за бъдещето на палестинската кауза. Той настоява за възраждане на идеята за две държави, въпреки общото мнение за нейната недостижимост. Синиджлауи, който е бивш боец от Първата интифада, днес се определя като миротворец, стремящ се към разбирателство между палестинци и израелци.

Личният опит на Синиджлауи формира неговия мироглед. След като прекарва пет години в израелски затвор за хвърляне на камъни, той научава иврит и осъзнава значението на диалога. Според него, за да се реши който и да е конфликт, е нужно да се разбере перспективата на двете враждуващи страни.

Бях част от това поколение деца, които излязоха по улиците през 1987-ма да протестират срещу необичайната ситуация, в която живеехме. Хвърлях камъни и това ми донесе 5-годишна присъда в израелски затвор. Но именно там започна диалогът ми с другата страна, с израелците. Научих иврит и още нещо: всеки конфликт по света, ако не можеш да го разбереш през очите и на двете враждуващи страни няма да имаш правилен подход към разрешаването му.

След освобождаването си, Синиджлауи застава начело на младежкото движение на Фатах. Той продължава да поддържа контакти както с палестинци, така и с израелци. Активистът подчертава, че палестино-израелският конфликт не е сложен. Той се свежда до израелското желание за сигурност и палестинското искане за самоопределение, човешко достойнство и свобода. Основен проблем е взаимното непознаване между двете нации.

Палестино-израелският конфликт не е сложен, той се дължи основно на две думи – от израелска страна – сигурност, а от палестинска – самоопределяне, човешко достойноство, свобода. Основно се свежда до невежество – повечето израелци не познават палестинците, както и палестинците не познават израелците.

Въпреки споразумението за прекратяване на огъня от 13 октомври в Египет, което беше част от мирен план на американския президент Доналд Тръмп, напрежението остава високо. Следват десетки нарушения и стотици жертви, въпреки че Съветът за сигурност на ООН одобри мирния план. Самер Синиджлауи твърди, че Съветът за сигурност е дал мандат на президента Тръмп да превърне Газа в 51-вия щат, под негов контрол през следващите две години.

С резолюцията беше одобрено създаването на международни стабилизационни сили и Борд на мира като временна администрация в Газа. Синиджлауи обаче е скептичен относно финансирането. Той смята, че Европа е изтощена от финансирането на Украйна, а арабските държави приоритетно възстановяват Сирия и Ливан. Според него, само Тръмп може да осигури необходимите 100 милиарда долара за възстановяването на Газа.

Като глас на опозицията във Фатах, Самер Синиджлауи критикува настоящото палестинско ръководство. Той е убеден, че президент Абас не е постигнал нищо през последните 20 години и не е осигурил политически или икономически решения. Апаратът по сигурността в Палестинската автономия консумира 30% от бюджета, но според Синиджлауи, той защитава президента, а не народа.

Абас не успя да постигне нищо в живота ни, няма политически хоризонт през последните 20 години, не можа да осигури икономически решения. Апаратът по сигурността в Палестинската автономия консумира 30% от бюджета. Тази голяма машина не защитава хората, защитава президента. Служат на краля, но не и на кралството.

Синиджлауи настоява за правото на палестинците да избират своите лидери. Той посочва, че докато израелците са имали множество избори, палестинците не са гласували от десетилетия. Това води до ситуация, в която младо население е ръководено от стари лидери, откъснати от реалността.

През последните 20 години израелците имаха 9 избори, понякога имаха и по два вота на година. Следващата година ще имат 10-ти вот. През това време ние не сме имали нито един път избори и това не е честно. Имам деца, най-големият ми син е на 27 години и той никога не е виждал урна в живота си. Аз съм гласувал едва, два пъти. Палестинският народ е умна нация, има много таланти. Но защо 95% от населението е под 60-годишна възраст, а 100% от палестинските лидери са над 70-годишни. В това няма смисъл – толкова млад народ да бъде ръководен от толкова стари лидери, тотално откъснати от реалността.

Макар че палестинската кауза е получила широка международна подкрепа на Общото събрание на ООН, Синиджлауи я определя като „политически театър“. Той смята, че признаването на Палестина от държави като Франция е по-скоро реакция на вътрешни нужди, отколкото въпрос на принципи.

Когато казвам политически театър имам предвид следното – Франция, например, реши да признае Палестина, едва след като се запалиха улиците на Париж и на Марсилия. Това е реакция на вътрешна необходимост, а не въпрос на принципи. Къде бяха тези принципи преди 20 години?

За да се постигне мир, Синиджлауи вярва, че трябва да се преодолее страхът в сърцата на израелците, а не да бъдат побеждавани. Той се стреми към диалог с мнозинството от израелците, които имат опасения за сигурността си. Според него, конфликтът трябва да бъде решен спешно, тъй като палестинците нямат привилегиите на израелците – силна държава, икономика и свободно пътуване.

Не мисля, че трябва да побеждаваме израелците, а страха в сърцата им. 85% от израелците са против решение с две държави поради опасения за сигурността. Останалите 15% имат идеология. Не искам да променям тези 15%. Трябва разговор с мнозинството, тях трябва да успокоя. На мен ми е спешно да се реши конфликтът. Израелците могат да чакат още 80 години. Плащат цена, но имат силна държава, добра икономика, имат паспорти, които ги свързват със света без визи. Ние нямаме нищо от това.

Синиджлауи вижда прагматичен оптимизъм и визия за бъдещето, която е заглушавана от крайни гласове. Той вярва, че смяната на лидерите от двете страни и стартирането на процес на нормализация и интеграция може да промени ситуацията. Идеалът му е израелски отбор да играе в Рияд, а израелци да пътуват свободно до Газа, Дамаск и Бейрут.

Прагматичен оптимизъм и визия за палестинци и израелци, която сега е заглушавана от писъка на крайните. Ако успеем да сменим лидерите от двете страни и новите управляващи започнат процеса на нормализация, интеграция, споразуменията за сигурност проработят – нещата ще започнат да се променят. Когато видим израелски отбор да играе в Рияд или израелец да ходи да обядва в Газа и после да лети за уикенда до Дамаск, или да вечеря в Бейрут. Днес има воля в Белия дом, има воля в региона, но няма воля на улица Балфур в Йерусалим, където е кабинетът на израелския премиер, няма динамика сред палестинските лидери. И израелците, и палестинците са заложници в бункерите на едни лидери, които крадат живота им, объркват ги политически, за да могат да оцелеят. Триъгълникът Нетаняху, Абас и Хамас – те са добри партньори. Колкото и да ви убеждават, че се мразят, всеки един от тях знае, че другите двама му помагат да оцелее. Трябва да се освободим от този триъгълник и тогава ще видим и нова динамика.

Междувременно, през ноември 2025 г., Египет и Йордания обявиха нова инициатива за регионална конференция за мир, подкрепяща палестинската кауза. Европейският съюз също ще увеличи хуманитарната помощ за Палестина, но ще я насочва директно към международни организации, поради опасения от корупция. Тези нови развития показват продължаващата международна ангажираност, въпреки че израелският кабинет отхвърли нови предложения за преговори, настоявайки за запазване на контрола над Газа. Повече за предизвикателствата пред мира в региона може да научите от свързана статия.

Позицията на Самер Синиджлауи често среща съпротива както от Фатах, така и от Хамас, които го смятат за прекалено умерен. Последните избори в Израел доведоха до правителство с по-консервативна позиция, което допълнително затруднява компромисите. Международната общност продължава да настоява за палестински избори, но Фатах и Хамас все още не са постигнали съгласие по въпроса.

Вижте също: Марко Рубио пропуска ключова среща на НАТО в Брюксел