Лични снимки в порносайт?! Хаос с правилата, а срамът е за жертвата

Скандалът с изтекли кадри от козметични студиа и гинекологични кабинети у нас разтърси общественото мнение и постави на преден план сериозни пропуски в сигурността на личните данни. Докато властите разследват кибератаки, жертвите се сблъскват с унижението от разпространените записи в порнографски сайтове. Казусът разкрива правен лабиринт, в който становищата на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) имат само препоръчителен характер, а не задължителен.

Комисията напомня, че видеонаблюдение не трябва да се извършва в помещения, където клиентите се събличат или обличат. Юристи обаче критикуват липсата на строги регулации. Адвокат Мария Шаркова подчертава, че чрез подобно заснемане се обработват чувствителни данни за здравето и сексуалния живот. Според бившия зам.-министър на електронното управление Благовест Кирилов клиентите трябва да имат право на избор – да се подложат на процедура в стая без камера или устройството да бъде изключено.

Разследването на случая с АГ кабинета на д-р Венелин Иванов разкрива нови подробности. Тази сутрин кабинетът осъмна с яйца по прозорците, а съпругата на лекаря заяви, че семейството е обект на постоянни вербални атаки. Тя категорично отрече информацията, че е била задържана, и обяви готовност да търси правата си по съдебен път. Междувременно пациенти на медика изпратиха отворено писмо в негова подкрепа, призовавайки за балансирано отразяване.

Експертите по киберсигурност обясняват, че евтините камери са лесна мишена. Проф. д-р Илин Савов посочва два основни начина за кражба на кадри:

Единият вариант е стрийминг, на живо, вторият вариант е в облачното пространство, след като се запише информацията, да бъде отклонена към друг сървър, който е извън нашата страна, което не означава, че извършителят е извън страната. IP адресите са само маската на киберпрестъпниците.

Прокуратурата вече потвърди, че IP адресът, от който са генерирани порнографските клипове, е локализиран в чужбина. Основната версия остава хакерска атака, улеснена от използването на лесни пароли за камерите, свързани с интернет. Въпреки че на 5 февруари 2026 г. депутатите гласуваха нов Закон за киберсигурността, той засяга предимно държавни институции и големи компании, но не обхваща малкия бизнес като козметичните салони.

Конституцията на България в чл. 32 ясно гласи, че никой не може да бъде филмиран без негово знание или изрично несъгласие. Това създава абсурдни ситуации в ежедневието – от снимки в метрото до охранителни камери в жилищни кооперации. Проф. Савов предупреждава за нова опасност: данните от видеозаснемане могат да бъдат обработени с изкуствен интелект за създаване на фалшиви порнографски материали с цел шантаж на държавни служители или граждани.

Докато в Италия и Германия софтуер автоматично заличава лица или регистрационни номера при заснемане на нарушения, у нас хаосът продължава. В столичното 138-о училище бившият директор Александър Евтимов е под отговорност за скрити камери в тоалетните, маскирани като пожарни датчици. Случаят още се разследва, но наказателната отговорност за записване без знание е категорична за всеки, който не е служител на службите за сигурност.

Международната практика показва, че подобни престъпления се наказват сурово. В Шотландия лекар е осъден за камери в банята, а в Австралия агент на недвижими имоти е получил над 4 години затвор за подобно деяние. У нас експертите настояват за по-строго законодателство и масови кампании за киберхигиена, за да се спрат злоупотребите с най-интимното пространство на хората.