Летищата: От транзитна зона към търговски рай
Съвременните летища се превръщат в търговски центрове, за да компенсират спада в приходите от авиационни такси. Нискотарифните авиокомпании налагат нов модел, който принуждава аерогарите да разчитат на неавиационни дейности. Това води до високи цени на стоки и услуги в терминалите.
Терминалите за излитащи пътници по летищата все повече се превръщат в лъскави молове. СНИМКИ: МАРИЯНА ЖЕЛЕВА
Съвременните летища вече не са просто място за излитане и кацане. Те се превръщат в цели търговски центрове. Често ще попаднете не в чакалня, а в мини мол. Там ви очакват магазини, ресторанти и дори атракции. Полетът е само част от цялото преживяването. Харченето започва още на терминалите.
Операторите на летищата отдавна са разбрали това. Те знаят, че пътниците често пътуват в отпуск. Радостта от предстоящото пътуване ги прави по-склонни да харчат. Затова цените на летищата обикновено са високи. Конкуренцията там почти липсва. Зад многото търговски обекти стоят само няколко големи корпорации.
Често всички обекти на едно летище се управляват от един и същ оператор. Например, операторът на безмитната зона на летище София е същият като във Варна и Бургас. Друг държи зоните за хранене. Тези договори се сключват чрез обществени поръчки. Критериите за избор са търговски и конфиденциални.
Зад тези обекти стоят световни гиганти. Швейцарската компания Dufry (наричана в текста „Аволта“) държи безмитните магазини. Lagardère Travel Retail управлява заведенията за хранене. Тези компании имат огромен опит и присъствие в над 75 страни. Оборотът им за миналата година е милиарди евро.
Схемата на договорите е сложна. Тя не се свежда само до плащане на наем. Голяма част от приходите идват от реклама. Плащанията към летищата включват и процент от оборота. Това обяснява защо цените са високи. Етикетът „duty free“ често е просто търговски трик.
Летищата генерират приходи от две основни дейности: авиационна и неавиационна. Летищните такси вече не са толкова печеливши. Причината са нискотарифните авиокомпании. Те избягват летища с високи такси. Затова аерогарите разчитат повече на неавиационните приходи. Това води до създаването на лъскави търговски зони.
В началото на авиацията летищата приличали на гари. С времето услугите се разширявали. Добавяли се площадки за наблюдение, магазини. Първият безмитен магазин отваря врати през 1947 г. в Дъблин. Тази идея превръща летищата в търговски зони.
През 60-те години самолетните пътувания бяха лукс. След дерегулацията в САЩ през 1978 г. билетите поевтиняват. Това обаче води и до спад в обслужването. Днес е трудно да си представим безплатни цигари и тристепенни менюта на борда.
През 80-те години се появява идеята за „улично ценообразуване“. Цените в терминала да са като в града. Идеята се оказва успешна за оборота. Но постепенно се добавят надценки. В САЩ федералните органи дори регулират тези надценки.
Днес надценките често минават 40%. Има няколко причини за това. Служителите минават щателни проверки. Работното им време е по-дълго, защото летищата работят денонощно. Пътниците нямат избор, особено когато чакат с деца. Те плащат исканата цена за вода или кафе.
Например, едно еспресо на летище София струва 3,59 лв. Половин литър вода е 3,70 лв. Бутилка „Перие“ от 330 мл е 9,50 лв., докато в магазин е 4 лв. Пица с три сирена (215 гр) е 11,20 лв.
Цените са още по-високи в зоните след проверките. Там пътникът няма как да излезе. 500 мл вода „Банкя“ е 4,39 лв. На летище Варна бутилка вода „Ком“ е 4,89 лв., а кроасаните – 8,09 лв. Така че, освен да чакате, бъдете готови да отворите широко портфейла си.
