Лена Шилинг: Климатичните цели са пътят към енергийната независимост на Европа

Европа затвърждава борбата с климатичните промени като свой водещ стратегически приоритет. Европейският парламент официално прие амбициозна цел за намаляване на парниковите емисии с 90% до 2040 година спрямо нивата от 1990 г. В контекста на глобалните политически промени, най-младият евродепутат Лена Шилинг подчертава, че екологичният преход вече не е само въпрос на природа, но и на оцеляване на европейския суверенитет.

Шилинг, която е член на Комисията по околна среда, климат и хранителна сигурност, коментира влиянието на американската политика под ръководството на Доналд Тръмп върху европейските амбиции. Според нея оттеглянето на САЩ от международните споразумения изисква по-категорична роля на ЕС.

Разбира се, бях на конференцията за климата в Бразилия като част от европейската делегация. Разговаряхме с китайците и с много други страни. И разбрахме, че ако САЩ се отдръпнат, ние в Европейски съюз трябва да бъдем дори по-силни и да заемем място им в преговорите.

Евродепутатът критикува подхода на Тръмп, фокусиран върху изкопаемите горива и фракинга, като го определя като „предателство към младите хора“. Тя подчертава, че Европа трябва да защити своите граждани и индустрия чрез Механизма за въглеродна корекция на границите. В този смисъл, как Европа ще отговори на американските заплахи се превръща в основна тема за политическия дебат в Страсбург.

Основно предизвикателство пред новите цели е декарбонизацията на тежката промишленост и транспорта. Шилинг посочва, че секторът на транспорта отчита най-голям ръст на емисиите и изисква мащабни инвестиции в железопътна инфраструктура и достъпна електрическа мобилност. Целта от 90% намаление до 2040 г. е ключова, за да може европейската индустрия да планира своя преход, запазвайки работните места на континента.

Наистина трябва да декарбонизираме от 2030 г., като целта ни е да намалим емисиите с 55% дотогава, а до 2050 г. да постигнем нулеви нетни емисии… Трябва да се уверим, че работните места ще останат в Европа. Затова е и толкова важно да заложим цел от 90%, за да може нашата индустрия да се адаптира с ясен път.

Важен аспект от стратегията е постигането на пълна енергийна независимост от автократични режими. Шилинг е критична към използването на международни кредити за декарбонизация в страни като Китай и Индия с парите на европейските данъкоплатци. Вместо това тя призовава за масирани инвестиции в собствени енергийни системи – вятърна, слънчева енергия и термопомпи.

Аз дълбоко вярвам, че трябва да инвестираме в собствените си енергийни системи. Защото ако не постигнем независимост и от Русия, и от САЩ, и от други автократични държави или държави, в които демокрацията все повече отслабва, тогава винаги ще сме под влиянието на чужди сили.

Геополитическата ситуация, усложнена от войната в Украйна, превръща зеления преход в инструмент за отбрана. Шилинг свързва сигурността на критичната инфраструктура директно с климатичните политики. Докато се търси надежда за мир в Украйна, ЕС трябва да изгради устойчивост, която да го предпази от енергиен шантаж. Според евродепутата, борбата за климата е борба за европейския суверенитет и бъдещето на младото поколение.