Лекарите настояват за европейско финансиране, 1800 евро стартова заплата и контрол от пациента
Националният конгрес на БЛС във Варна очерта ключови приоритети за достойно финансиране, включително стартова заплата над 1800 евро за млад лекар, и въвеждане на плащане въз основа на резултати и качество, а не структури. Медиците настояват за контрол с участието на пациента, докато правителството готви реформа за проследимост на лекарствата, тъй като 40% от здравния бюджет отива за медикаменти.
Министърът на здравеопазването Силви Кирилов (вляво) заяви, че подкрепя увеличението на възнагражденията на младите медици. Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов
Повече от 300 медици се обединиха около ключови приоритети за българското здравеопазване по време на Седмия национален конгрес на Българския лекарски съюз (БЛС). Форумът, проведен в комплекс „Св. св. Константин и Елена“ край Варна, очерта обща визия за постигане на достойно финансиране, въвеждане на разумни политики и засилване на контрола в интерес на пациента.
Основната препоръка на конгреса е постигане на европейски нива на финансиране чрез постепенно увеличаване на разходите за здравеопазване като дял от БВП. Медиците настояват заплащането да бъде обвързано с извършените медицински дейности и резултати, а не със структури. Позицията на БЛС е насочена към партньорство и защита на реалистични политики, които здравната система може да осъществи устойчиво.
Увеличение на възнагражденията и въвеждане на контрол
Членът на парламентарната комисия по здравеопазване, д-р Десислав Тасков, обяви осигуряването на 260 млн. евро от бюджета за следващата година, предвидени за повишаване на възнагражденията. С тези средства стартовата заплата на медицинските сестри вече ще достига 125% от средната. За лекар без специалност началната заплата ще бъде над 1800 евро.
Зам.-председателят на БЛС, д-р Иван Маджаров, подчерта, че системата разчита на близо 8900 медицински практики и над 106 000 специалисти. БЛС препоръчва НЗОК да финансира извършени дейности в измеримо качество и доказан здравен ефект. Вместо фокусиране върху щатове и легла, в болничната, първичната и специализираната извънболнична помощ трябва да се въведе ефективен и навременен контрол, а не само последващ. БЛС настоява НЗОК да финансира извършени дейности в измеримо качество и доказан здравен ефект.
Председателят на БЛС, д-р Николай Брънзалов, изрази убеждение, че най-добрият контрол е този, който идва от пациента. Той предложи въвеждането на контрол, основан на принципа на верификацията, за да се опровергаят твърденията за източване на касата. Проучване на агенция „Тренд“ по поръчка на БЛС подкрепя нуждата от контрол. Резултатите показват, че 84% от българите смятат, че няма достатъчен контрол върху начина, по който се изразходват средствата.
Предизвикателства в лекарствената политика и дигитализацията
Министърът на здравеопазването Силви Кирилов подкрепи увеличението на възнагражденията за младите медици, но посочи диспропорциите в заплащането като основен проблем. Той съобщи, че 40% от здравните средства в страната отиват за лекарства, като този процент е значително по-висок при добавяне на личните плащания на хората. Това създава сериозни дисбаланси в лечебния процес.
Правителството подготвя реформа в лекарствената политика, която цели пълна проследимост на всяка опаковка – от влизането ѝ в България до крайния потребител. Предвиждат се ежедневна регистрация на наличностите, увеличен задължителен запас и забрана за износ при дефицит. Сериозно предизвикателство остава зависимостта от външни доставчици: над 80% от активните субстанции идват от изток, главно от Китай и Индия.
В рамките на конгреса бяха обсъдени и темите за дигитализацията и използването на изкуствен интелект (ИИ) в медицината. Беше отбелязано, че ИИ не може да замени лекаря, но въвеждането му изисква решаване на правни и етични проблеми, както и ясни гаранции за употреба. Министър Валентин Мундров обяви, че през 2026 г. в системата „еЗдраве“ ще бъдат включени и денталните прегледи, като се планира прехвърляне на всички възможни прегледи и информация от НЗОК в електронната система. Ниското ниво на дигитална компетентност сред населението обаче остава пречка за по-широко използване на електронните здравни услуги.
Парадоксът на общественото мнение
Проучването на „Тренд“ разкрива парадоксални нагласи сред българите: 46% искат държавата да увеличи разходите за здравеопазване, но близо 60% не одобряват повишаване на здравната вноска. Що се отнася до лекарите, 72% от анкетираните желаят трудът им да бъде заплащан според извършената дейност и квалификацията.
„Българите искат по-добро здравеопазване, но не са готови да плащат повече за него“
— Димитър Ганев, “Тренд”
„С този бюджет аз не очаквам кой знае какви радикални промени. Иска ми се да започнем да говорим за устойчива политика, за постигане на европейски нива на финансиране чрез постепенно увеличаване на разходите за здравеопазване като дял от БВП.“
— Д-р Николай Брънзалов, Председател на Българския лекарски съюз
В отделен дебат, посветен на комуникацията, журналисти призоваха медиците: „Говорете ясно, реагирайте бързо и бъдете човечни“. Беше подчертана важността на достоверната експертна информация от традиционните медии, тъй като пациентите са подложени на огромен натиск от невярна информация в социалните медии.
