Лекари и икономисти настояват за спешно увеличение на парите за здравеопазване

Лекари и икономисти алармират за сериозен финансов дефицит в българското здравеопазване. Експерти изчисляват, че 207 клинични пътеки или 77% от всички в момента са подценени. Специалистите са категорични, че системата се нуждае от незабавни реформи и допълнителен финансов ресурс, за да оцелее.

Основните искания включват увеличение на здравната вноска с 2%, което би осигурило необходимата стабилност. Анализатори подчертават, че без тези мерки недофинансираното здравеопазване може да струва над 50 млрд. лв. на България до 2040 г. под формата на загубена производителност и човешки живот.

Икономистите посочват, че за балансиране на системата са нужни допълнителни 1,42 млрд. евро. Проектобюджетът на НЗОК за 2026 г. вече предвижда рекорден ръст до 5,57 млрд. евро, което представлява увеличение от 15%. Въпреки това, д-р Николай Брънзалов от Българския лекарски съюз предупреждава за трудностите на терен:

Лекарите работят в тежък финансов дефицит, което застрашава качеството на услугите.

България продължава да поддържа най-ниските публични разходи за здраве в ЕС – под 5% от БВП при средни стойности от 8%. Същевременно секторът е изправен пред сериозни демографски предизвикателства. Стоян Панчев отбелязва, че системата е притисната от формулата „повече нужди, по-малко платци“, а инфлацията в сектора е достигнала 31% за последните четири години.

Критиците от Института за пазарна икономика обаче напомнят, че само наливането на пари не е достатъчно. Те посочват високия брой хоспитализации от 2,4 млн. годишно и критичния дефицит на медицински сестри като структурни проблеми, които бюджетът за 2026 г. рискува да консервира. В ситуация, в която българските болници се топят, фокусът върху профилактиката остава твърде слаб с планиран ръст от едва 5%.