Ледникът на Страшния съд може да наводни Земята: Ще го спре ли 80-километрова стена?

Ледникът Туейтс в Западна Антарктика е обект на засилено научно внимание. Той е известен като „Ледникът на Страшния съд“. Този гигант се топи по-бързо от очакваното. Учени и инженери предлагат радикално решение за неговото спасяване. Те искат да изградят масивна подводна бариера. Тази стена ще бъде дълга 80 километра.

Ледникът е с размерите на американския щат Флорида. Неговото пълно сриване ще повиши морското равнище с 65 сантиметра. Това застрашава милиони хора по света. Градове като Манила и Банкок могат да изчезнат напълно. Всеки сантиметър покачване на морското равнище излага шест милиона души на риск от наводнения. Много крайбрежни зони ще станат напълно необитаеми.

Проектът се нарича „Закотвена завеса на морското дъно“. Това е сътрудничество между престижни университети и международни институти. Сред тях са Кеймбридж и Чикагския университет. Целта е физическото блокиране на топлата океанска вода. Именно тя топи ледника отдолу. Завесата ще бъде висока близо 152 метра. Тя ще се простира на дълбочина от 650 метра.

Подобни климатични промени засягат цялата планета в момента. Много хиляди ледници са застрашени от изчезване заради глобалното затопляне. Нуждата от спешна климатична политика става все по-осезаема.

Изграждането на бариерата ще струва около 80 милиарда долара. Тази сума е огромна. Специалистите обаче твърдят, че щетите биха достигнали трилиони долари. Пътната карта предвижда тригодишна изследователска фаза. Вече се тестват прототипи във фиорди в Норвегия. Първият тестов модел е дълъг 150 метра и висок 40 метра.

Учените събират данни директно от ледника. Изследователи от Великобритания и Южна Корея достигнаха до нови зони. Те искат да разберат как топлите води взаимодействат с леда.

„Това е един от най-нестабилните ледници на планетата и най-накрая ще можем да видим какво се случва там, където е най-съществено“, казва д-р Питър Дейвис.

Новите данни от NASA показват тревожна динамика. Източното крило на ледника губи контакт с морското дъно. Това ускорява неговото разрушаване чрез верижна реакция. Изследователите наблюдават множество нови пукнатини. Западна Антарктика губи средно по 82 милиарда тона лед годишно.

Експедициите в този регион са изключително трудни. На 13 февруари 2026 г. ключова мисия завърши с неуспех. Измервателен прибор заседна в ледената шахта на 1000 метра дълбочина. Учените трябваше да прекратят работата си преждевременно. Те обаче планират да се върнат скоро. Нова Зеландия също организира мащабна експедиция. Те използват радари и вертолети за проучване на движението.

Съществуват различни мнения за времето до пълния колапс. Руският експерт Анна Козачек от ААНИИ предлага по-оптимистична прогноза. Тя счита, че пълното топене няма да се случи преди 200 години. Някои сценарии предвиждат дори 2000 години. Въпреки това, Туейтс вече допринася за 4% от годишното покачване на океана.

Андрей Глазовски от Института по география на РАН предупреждава за последици. Покачването на водата ще засили приливите и бурите. Това застрашава градове като Санкт Петербург. Нидерландия също е в списъка на уязвимите държави.

„Преминали сме от етап „не знаем“ до „почти със сигурност“ ще се случи“, казва Хилмар Гудмундсон.

Проблемите с леда не са ограничени само до Антарктика. В Гренландия също има критични зони. Там една база на САЩ с токсични отпадъци лежи под ледовете. Тези обекти стават опасни при топенето на ледената покривка.

Сателитните наблюдения промениха начина, по който разбираме полярните региони. Проф. Ноел Гурмелен подчертава важността на тези данни.

„Тогава основните спътници, които използвахме, бяха изстреляни в орбита“, споделя той за началото на 90-те години.

Скоростта на загуба на лед се е удвоила за три десетилетия. Ледените шелфове се напукват и изтъняват. Туейтс се простира на около 192 000 квадратни километра. На места дебелината на леда надвишава 2000 метра.

Изграждането на 80-километровата стена е дръзка стъпка. Тя трябва да издържи на екстремни условия. Солената вода и движещият се лед са сериозни предизвикателства. Структурата ще бъде подложена на огромно налягане. Противниците на проекта се опасяват, че времето изтича. Те смятат, че пълномащабното внедряване може да закъснее.

Въпреки това, консенсусът за технологична намеса расте. Само намаляването на емисиите може да не е достатъчно. „Закотвената завеса“ цели да спечели ценно време за човечеството. Това време е необходимо за глобално намаляване на парниковите газове. Проектът остава една от най-амбициозните инженерни идеи на нашето време.