Ласло Краснахоркай спечели Нобел 2025: Майстор на апокалипсиса или странен избор на Академията?
Нобеловата награда за литература за 2025 г. бе присъдена на унгарския писател Ласло Краснахоркай за “въздействащо и визионерско творчество”. Българският писател Георги Господинов го поздрави незабавно, описвайки го като „дзенбудист на езика“ и припомняйки общи преживявания. Изборът обаче предизвика и критики, като шведската писателка Малин Першон Гиолито изрази разочарование от тенденцията на Академията да избира нечетивни и твърде сложни автори.
Георги Господинов с Ласло Краснахоркай (в средата) СНИМКА: ФЕЙСБУК НА ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ
Унгарският писател Ласло Краснахоркай е носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Академията отличи твореца за “въздействащо и визионерско творчество, което насред апокалиптичния ужас затвърждава силата на изкуството”. Изборът, който поставя в светлината на прожекторите един дълбоко съзерцателен и сложен автор, предизвика както мигновени поздравления, така и остри критики.
Ласло Краснахоркай е част от богатата традиция на Централноевропейската литература, свързана с автори като Кафка. Творчеството му, отличаващо се с абсурдизъм и гротеска, често съчетава западни и източни влияния, включително дзенбудистки елементи. Негови произведения като „Меланхолия на съпротивата“ и „Сатанско танго“ са високо ценени в международните литературни кръгове. Той е вторият унгарски носител на Нобеловата награда за литература след Имре Кертес (2002 г.).
Още преди да получи Нобел, авторитетната американска писателка и критичка Сюзан Зонтаг (1933 – 2004) го бе определила като „майстор на апокалипсиса“. Това определение подчертава визионерския тон на неговите романи, които разглеждат упадъка и трансцендентността.
Поздравления от България
Буквално минути след официалното обявяване на наградата, Краснахоркай бе поздравен от българския си колега Георги Господинов. Господинов сподели лични впечатления в социалните мрежи, като подчерта дълбочината на унгарския писател. Българският писател Георги Господинов определи Краснахоркай като „дзенбудист на езика“.
Двамата писатели са имали професионална близост, тъй като миналата година са били финалисти за наградата на Стокхолм. Господинов припомни и анекдот от случайна среща преди десетина години на задния изход на Нюйоркската библиотека, където били колеги в различни години.
“Поздравления за Ласло Краснахоркай, с когото миналата година бяхме финалисти за наградата на Стокхолм. Вглъбен и дълбок писател, дзенбудист на езика.Когато се видяхме за първи път случайно преди десетина години на задния изход на Нюйоркската библиотека, бяхме колеги в различни години там, той разказа една негова среща с българи, които го спасили, отваряйки със собствен шперц колата, в която бил заключен. (Той от благодарност им поискал адреса да им прати подаръци, но те отклонили молбата, та не са били съвсем невинни, разбира се, с този шперц и опитност.) После се смяхме на близостта на две заглавия – “Меланхолия на съпротивата” и “Физика на тъгата”.Българските издатели има да наваксват с книгите му.”
— Георги Господинов
Критика: Сложни и нечетивни избори
Въпреки признанието за таланта на Краснахоркай, изборът не мина без спорове. Някои литературни критици изразиха разочарование от тенденцията на Шведската академия да избира твърде сложни и нечетивни автори, които не са особено вълнуващи за широката публика.
Шведската писателка Малин Першон Гиолито реагира остро на новината. Тя смята, че от години насам Академията се стреми да покаже, че е разбрала нещо, които никой друг не разбира. Критици като Малин Першон Гиолито смятат, че Академията избира твърде сложни и нечетивни автори.
“Когато бях малка, обичах всичко, свързано с Нобеловата награда за литература. Когато бях млада, тя беше моя еталон. В продължение на много години, може би след Тумас Транстрьомер (шведски поет, Нобелов лауреат) чувствам по-скоро, че академията иска да покаже на света, че е разбрала нещо, което никой друг не разбира. Дови малко по-четивните лауреати през последните години не са особено вълнуващи избори. А Боб Дилън беше забавен, но по напълно грешен начин”
— Малин Першон Гиолито
Въпреки че Краснахоркай е известен с дълбокото си въображение и сложни страсти, които съчетават човешката комедия с трансцендентност, тези полярни реакции затвърждават усещането за вечна дилема около Нобеловата награда – между достъпността и високата, често абстрактна, литература.
