Лъчезар Богданов: Бюджетът ще издържи, докато хората не реагират на данъчните увеличения; България не може да поддържа този голям обществен сектор
Икономистът Лъчезар Богданов предупреди, че бюджетът ще издържи, докато данъчните увеличения остават незабелязани от масовата публика. Той критикува неконтролирания ръст на разходите, посочвайки, че публичният сектор, наброяващ 590 000 души, се увеличава въпреки 20-процентния спад на населението. Богданов прогнозира, че при запазване на тези темпове, след две години България ще бъде изправена пред нуждата от драстични мерки, подобни на тези в Румъния.
Лъчезар Богданов
Икономистът Лъчезар Богданов предупреди, че способността на българския бюджет да се справи с дефицита е пряко свързана с обществената толерантност към данъчните увеличения. В интервю пред БНР той заяви, че бюджетът ще издържи, само докато управляващите успяват да увеличават данъците, без това да предизвиква масови реакции сред гражданите, които ги плащат.
Според главния икономист на ИПИ, настоящите две увеличения – на данък дивидент и на осигурителните вноски – са избрани, тъй като остават незабелязани за широката публика. Богданов посочва, че данък дивидент няма да се усети от много хора. Относно осигуровките, той обяснява, че много работници договарят нетна заплата с работодателя, без да се интересуват от вноските. Това води до хипотезата, че допълнителните 50-60 лв. няма да бъдат усетени директно в джоба, за да мотивират протести.
„В България не е особено популярно вдигането на данъците. За тези две увеличения, те изглеждат непознати за масовата публика. Данък дивидент, общо взето няма да се усети от много хора“
— Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ
Бъдещи мерки и румънският пример
Богданов прогнозира, че ако не се овладеят разходите, след две години България ще бъде изправена пред нуждата от много по-сериозни мерки. Той даде за пример северната ни съседка, като предупреди, че „това ни чака и нас след 2 години, ако се продължи с разходите“.
„Догодина трябва да се вдигат други данъци – вижте пакета в Румъния, там се удрят всички и ДДС се вдига и акцизи за цигари, алкохол, за горива, плюс замразяване на разходи и съкращаване на хора. Това ни чака и нас след 2 години, ако се продължи с разходите“
— Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ
Икономистът добави, че тогава вече народното недоволство ще бъде неизбежно. Неговите опасения се подкрепят от данните, че в Румъния увеличението на данъците и съкращенията в публичния сектор доведоха до масови протести през октомври 2025 г., което принуди правителството да отложи част от мерките. В този контекст, Богданов коментира, че управляващите са избрали третата алтернатива – вдигане на данъци, макар че това няма да запълни дефицита, а ще засегне предимно активната част на стопанския живот и работещите на светло.
Проблемът е в растящия публичен сектор
Основният проблем според Богданов е неконтролираният ръст на разходите в публичния сектор. Той поставя под въпрос дали общественият сектор е оптимален за българската държава и намаляващото население. Макар държавната и общинската администрация да са малко над 100 000, общият публичен сектор, включващ образование, здравеопазване, полиция и армия, достига 590 000 души.
Богданов подчертава, че през последните години населението на България намалява с 20%, но публичният сектор не само не намалява, а се увеличава. Той е категоричен, че България не може да издържа толкова голям обществен сектор.
Според данни от източника на ИПИ и Евростат, публичният сектор е станал особено привлекателен като работодател. За шест години преди COVID пандемията досега, заплатите в публичния сектор са нараснали със 116%, което е най-високият ръст в цяла Европа. За сравнение, следващите в класацията – Унгария и Хърватия – отчитат ръст от 85%. Икономистът предупреди, че ако се запазят същите механизми, например за МВР, през следващата година те отново ще трябва да бъдат вдигнати с 40% на годишна база.
„няма бюджет, който да удържи запазване на дефицита при такъв ръст на заплатите в публичния сектор“
— Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ
На фона на тази критика, на 2 ноември 2025 г. Министерският съвет представи предварителен проект на бюджета за 2026 г., който предвижда увеличения на данъците върху горивата и алкохола, както и допълнителни ограничения на разходите в публичния сектор. Това доведе до политически реакции, като БСП обяви, че ще внесе алтернативен проект, предлагащ намаляване на разходите чрез оптимизация на публичния сектор. Междувременно ГЕРБ публикува становище, че увеличенията са временна мярка за стабилност, докато ИТН настоява за прозрачност в разходите и съкращения в администрацията. Богданов обобщава, че справянето с този проблем изисква политическа смелост.
