Лабиринтът на бюрокрацията: Защо България изостава в административните услуги?

На пръв поглед, България изглежда отличник по административни срокове. Законите и наредбите обещават бързина, но реалността за гражданите и бизнеса е съвсем различна. Сигнали до медиите разкриват тромава система, която генерира забавяния и оскъпява услугите, облагодетелствайки некомпетентни и корумпирани служители.

Един от най-фрапиращите примери е издаването на разрешително за строеж. По закон това би трябвало да отнеме 14 дни. В Естония, която е сред лидерите по дигитализация, процесът е изцяло онлайн, но трае 30 дни. У нас обаче, дори за проста трансформация на офис в магазин, процедурата може да се проточи с години и да струва хиляди левове. Клиентът е принуден да обикаля между проектанти и община, като забележките се изтъкват една по една, вместо да бъдат дадени накуп.

Случай от практиката показва как преобразуване на партерен офис в магазин, въпреки наличието на Акт 16, води до изваждане на всички документи, сякаш строежът започва отначало. Проектантски фирми подготвят множество папки с леки изменения, които след това се подават в общината. Вместо да получи всички забележки наведнъж, гражданинът е връщан многократно. Така минава повече от година и се похарчват 5-6 хил. лв., преди документите да бъдат официално входирани. За сравнение, в Естония подобен процес отнема 2 месеца, а за по-сложни обекти – 4 месеца, като всичко се движи онлайн.

Друг пример за административен абсурд е изграждането на трафопост. Малка ферма в България е чакала цели 4 години за всички необходими разрешения. В Естония, макар и сложен, този процес отнема от 10 месеца до 2 години, в зависимост от мащаба на обекта.

Разделянето на имот, което звучи елементарно, също се оказва истинско изпитание. Столичанин разказва за опит да раздели имот от 1,5 декара на два по 750 кв.м. Процедурата му отнема повече от 3 години и все още не е финализирана. Първоначалният проблем е неактуален кадастрален план. Гражданинът е насочен към конкретни фирми от чиновник. След това следва обикаляне по институции за справки, които администрацията би трябвало да вади служебно.

„Връщат ме за нещо, което предишния път ми казаха, че трябва да направя, но това се повтаряше многократно. Успокоявах се, като си повтарях: ‘Животът е пред нас’. Тогава чиновник небрежно ми подхвърли кои фирми имат богата практика и успешно и бързо приключват процедурите си с направление ‘Архитектура и градоустройство’.“

След три месеца чакане за решение от общината, преписката все още стои на същото бюро. Подобни забавяния и липсата на междуинституционална комуникация са често срещани. Дори след заплаха за оплакване, документите се оказват готови едва след още три месеца, но пък следва посещение в кадастъра. В Естония прехвърлянето или подялбата на имот приключват за 4 седмици, благодарение на пълна дигитализация и единно електронно ID.

Дори прехвърлянето на автомобил, което у нас изисква отпуск от един-два дни за посещение в КАТ, е дигитализирано в Естония и много други страни от ЕС. Там купувачът и продавачът влизат едновременно в онлайн платформа, а системата автоматично актуализира данните. България е една от малкото държави в ЕС, заедно с Румъния, където нотариусите са задължителни при прехвърляне на коли, което оскъпява и забавя процеса.

Тези примери подчертават системните проблеми в българската администрация, които са фон на нарастващата „административна“ корупция. Ръстът на броя чиновници през последните години, за сметка на качеството на услугите, е показателен. През октомври 2025 г. министърът на транспорта предприе дисциплинарни мерки и уволнения след разкрития за рекет и корупция в Автомобилната администрация, поръчвайки независим одит. Самата Комисия за противодействие на корупцията подчертава своята независимост, макар и често да е обект на публични обвинения. Всичко това показва, че въпреки законовата рамка, гражданите остават на последно място.