КЗК: Сериозни структурни деформации на пазара на храните с надценки до 91%
Междинен анализ на КЗК разкрива сериозни структурни деформации на пазара на храните в България. Отчетени са изключително високи търговски надценки, достигащи до 91% при кашкавала, и значителен спад в производството на млечни продукти. Комисията призовава за диалог и саморегулация, като е готова да предприеме действия срещу нелоялни практики.
Предмет на анализа е и регионалното покритие и ценовата политика на големите търговски вериги Снимка: КЗК
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) публикува междинен секторен анализ за пазара на хранителни продукти. Докладът разкрива сериозни структурни деформации по цялата верига на доставки. Проучването обхваща целия път на храните – от производителя до търговеца на дребно. Неговата цел е да предложи административни и нормативни мерки за подобряване на конкурентната среда след обществени консултации.
Председателят на КЗК доц. Росен Карадимов подчерта, че анализът цели диалог. Той трябва да послужи за решаване на проблемите в сектора.
„Секторният анализ няма за цел да формира негативни нагласи срещу определени стопански субекти. Той трябва да бъде основа за диалог между всички заинтересовани страни за решаване на проблемите в сектора и структурните деформации“
, заяви Карадимов.
Жельо Бойчев, член на КЗК и ръководител на анализа, посочи, че вертикално свързаните пазари влияят пряко на конкуренцията на дребно. Най-сериозни деформации се наблюдават при млякото и млечните продукти. За периода 2020–2024 г. производството на сурово краве мляко спада с 25%. Вносът на мляко и млечни продукти нараства с 43%. Секторът е силно концентриран. Предстои преглед на разрешените концентрации от последните години.
Анализът на КЗК идентифицира няколко ключови проблема. Липсата на национални стандарти за качество е един от тях. Недостатъчният институционален контрол също оказва влияние. Високите производствени разходи и недостигът на работна ръка задълбочават проблемите. Тези фактори засягат производството и преработката в България.
Докладът разглежда и регионалното покритие на търговските вериги. България е сред държавите с най-ниски регулаторни бариери за навлизане в сектора. В други страни от ЕС регулациите са значително по-рестриктивни. Например, в Австрия и Германия има високи бариери за нови търговски обекти. КЗК финализира мащабен анализ на пазара на храни, като това е първият по рода си доклад, който представя конкурентна карта на България по области. Той показва значителни регионални дисбаланси.
За първи път анализът представя „конкурентна карта“ на България по области. В големите градове като София и Пловдив има динамична конкуренция. В някои области обаче броят на веригите е ограничен. Това води до значителни пазарни позиции и регионални дисбаланси. Ценовите нива са сравнително еднакви при повечето вериги. Това се случва при различна покупателна способност на населението. Например, годишният приход на човек в София е 55 000 евро, а във Видин – 7 122 евро.
КЗК изследва ценовата политика на десет големи търговски вериги. Проучването обхваща юни, юли и август тази година. Няма данни за съгласувано спекулативно повишаване на цените. Това е във връзка с въвеждането на еврото. Отчитат се обаче изключително високи търговски надценки. Те достигат до 77% при млякото. При сиренето – до 82%, а при кашкавала – до 91%. Тези надценки се формират от търговски отстъпки от доставните цени на производителите и допълнителна надценка.
Високите търговски надценки изкривяват пазара. Те оказват силен натиск върху производителите. Ограничават ценовата им свобода и намаляват рентабилността. Затрудняват договарянето с търговските вериги. Няма официална позиция от големите търговски вериги по доклада. Това оставя отворен въпроса за тяхната реакция.
Сред препоръките от доклада са насърчаване на кооперирането. Предлага се създаване на къси вериги на доставки. Важно е въвеждането на национални стандарти за качество. Засиленият институционален контрол също е сред мерките. Препоръчва се целево финансиране на преработвателния сектор. Необходимо е и по-голяма прозрачност в търговските практики на веригите.
„При положение, че не се отчете желание за саморегулация и се констатират евентуални индикации за нелоялни търговски практики, злоупотреба с господстващо положение и проблемни концентрации, КЗК има готовност да се самосезира и да образува съответните производства“
