КЗК разкри фрапиращи изкривявания на пазара на храни у нас

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) публикува най-мащабния си секторен анализ за пазара на храни в България. Докладът разкрива тежки изкривявания от производството до търговията. Председателят на КЗК Росен Карадимов обясни, че проблемите са натрупвани десетилетия. Той подчерта, че ролята на комисията е да разкрива структурни деформации, а не да регулира цените.

Карадимов коментира изказване на Бойко Борисов за „мигновен хаос“ при падане на кабинета. Той уточни, че КЗК няма функционална задача да регулира цените. Тази отговорност е на НАП и Комисията за защита на потребителите. Задачата на КЗК е дългосрочна и комплексна. Тя използва секторните анализи като водещ инструмент.

Карадимов заяви, че българската икономика е тежко изкривена. Това е резултат от сбъркана приватизация и лоши управленски решения. Комисията започна работа с най-чувствителния сектор – земеделските продукти и бързооборотните храни. Новият доклад доказва системни изкривявания по цялата верига. Пример за това е млечният сектор, който е в критично състояние.

Производството на прясно мляко във България е спаднало за 4 години, от 2020 до 2024 година с 25%. 25% за 4 години.

Този спад води до обезлюдяване на региони и изчезване на ферми. Страната ни не може да гарантира продоволствието си. Вносът на мляко и млечни продукти е 43% за 4 години. Това означава невъзможност за осигуряване на продоволствени нужди. Традиционен български отрасъл като млекопреработката е под риск. Продукцията става все по-зависима от внос. Резултатът за потребителите е осезаемо повишаване на цените.

КЗК проведе срещи с браншови организации. Целта е обсъждане на изводите и препоръките от доклада. Търсят се механизми за саморегулация на сектора. Предстои и обществено обсъждане на доклада в София Тех Парк. Поканени са всички заинтересовани страни за намиране на решения.

Докладът разкрива, че надценките при хранителни продукти са значително по-високи от средните в Европа. Например, те достигат до 91% при кашкавала и до 135% при минералната вода. Средните европейски надценки са около 35%. Карадимов представи сравнение за бариерите за навлизане на търговски вериги в ЕС. България е на последно място. КЗК отчита сериозни структурни деформации на пазара на храните.

България е на последно място в Европа… За да отворите търговски обект в Австрия, Германия или Франция, има купища изисквания… В България практически нямате никакви пречки.

Това е довело до най-голямата концентрация на големи търговски вериги в Европа. Липсата на бариери води до ниска конкуренция. Председателят на КЗК подчерта, че надценките не са равни на печалбата на веригите. Производителите правят отстъпки между 30-50%. Това често означава, че доставната цена е равна на себестойността. За да оцелеят, производителите са принудени да свалят качеството. На места надценките стигат до 90%.

Сред препоръките на КЗК са насърчаване на кооперирането. Предлага се създаване на къси вериги на доставки. Важно е въвеждането на национални стандарти за качество. Необходими са засилен институционален контрол и по-голяма прозрачност в търговските практики. КЗК призовава за диалог и сътрудничество между всички заинтересовани страни. Анализът цели да бъде основа за решаване на проблемите.