КЗК финализира мащабен анализ на пазара на храни: Млечният сектор е под лупа, няма икономически причини за скок в цената на олиото
КЗК проведе срещи с браншови организации във връзка с първия си мащабен секторен анализ на пазара на основни хранителни стоки. Установени са най-сериозни проблеми в млечния сектор, за който предстои задълбочено проучване. Въпреки прогнозите за намален добив, КЗК установи, че към момента няма икономически предпоставки за повишение на цената на слънчогледовото олио, а анализът ще продължи до 2026 г., включително във връзка с въвеждането на еврото.
В рамките на секторния анализ бе изискана информация от близо 50 търговски вериги и търговци на дребно Снимка: Юлиян Сачев
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) проведе серия от срещи с ключови браншови организации като част от своя мащабен секторен анализ на пазара на хранителни стоки от първа необходимост. Сред участниците бяха Асоциацията на млекопреработвателите, Съюзът на птицевъдите и Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. Този анализ представлява първото мащабно проучване, инициирано от новото ръководство на комисията, с цел установяване на причините за ръста на цените на основните храни.
Основна тема на дискусиите бяха спецификите в търговските и ценови отношения при търговията на дребно. Тези отношения потенциално водят до изкривяване на пазара. Обсъдени бяха и структурните проблеми в сектора, които причиняват недостатъчно производство в страната, съобщават от КЗК.
Искания на бизнеса и обхват на проучването
По време на срещите браншовите организации настояха за необходимостта от по-голямо финансово подпомагане на отделните отрасли от страна на държавата. Те подчертаха, че насърчаването на кооперирането между производителите и стимулирането на късите вериги на доставка са ефективни механизми за подобряване на пазара и осигуряване на продоволствена сигурност.
В рамките на секторния анализ КЗК изиска информация от близо 50 търговски вериги и търговци на дребно, които управляват около 500 търговски обекта в 25 града в страната. Търговците предоставиха обширни данни. Те включват механизмите на ценообразуване, разходните компоненти, договорните отношения, както и доставните и крайните продажни цени. Информацията обхваща доставени и продадени количества, реализирани обороти, разходи и генерирани печалби или загуби при продажбата на конкретни продукти като прясно мляко, сирене, кашкавал, яйца, слънчогледово олио, брашно, хляб, кайма смес и минерална вода.
Комисията обогати информацията си чрез присъединяване на данни от проверките на Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП). Допълнително е използвана и информацията от наблюдението на цените на хранителните стоки, предоставена от КНСБ.
Фокус върху млечния сектор и олиото
Предвид очертаните проблеми, като най-сериозни към момента се открояват тези в сектора на млечните продукти. Поради това КЗК планира да направи по-задълбочено проучване конкретно за този отрасъл.
Особено внимание бе обърнато и на пазара на слънчогледово олио. КЗК стартира предварително проучване след появили се публикации за очаквано повишение на цените, свързано с прогнози за намален добив през 2025 г. Въз основа на информация от Агенция „Митници” и Министерството на земеделието и храните обаче беше установено, че към момента няма пазарни или икономически предпоставки за повишаване на цените на слънчогледовото олио и царевицата, тъй като добивът е достатъчен за вътрешното потребление.
Следващи стъпки и дългосрочно наблюдение
Поради социалната и обществена значимост на сектора, КЗК планира да представи междинен доклад, базиран на изводите от секторния анализ. Този доклад ще послужи като основа за провеждане на обществени консултации с всички заинтересовани страни от частния и публичния сектор. Целта е обсъждане на необходимите административни и/или законодателни мерки и препоръки за възстановяване и подобряване на конкурентната среда на пазара и защитата на потребителите.
КЗК продължава да следи пазара на хранителни стоки, като планира да проследява ценовите тенденции до края на 2025 г. и през 2026 г., особено във връзка с въвеждането на еврото. Целта е да се гарантира продоволствената сигурност на страната и да се предотвратят евентуални нарушения на конкуренцията и необосновано поскъпване.
