КЗК: Деформации в хранителната верига, надценки до 100% у нас

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) публикува междинен анализ за пазара на храни. Той разкрива сериозни деформации по цялата верига на производство и търговия. Проучването показва значителни разлики в надценките. В Европа те са около 35%, докато в България достигат до 100%.

Въпреки високите надценки, КЗК не откри спекулативно повишаване на цените. Причината е в преференциалните условия, предлагани от производителите на големите търговски вериги. Анализът обхваща 10 ключови хранителни продукта. Сред тях са мляко, месо, хляб, олио и яйца.

Жельо Бойчев, ръководител на проучването и член на КЗК, обясни мотивите за анализа.

Ние сме изследвали пазара на селско-стопански, бързооборотни хранителни продукти, на модерната търговия на дребно. И за да видим тенденциите, сме сложили 10 продукта – обект на внимание. Това са мляко, млечни продукти, месо, месни продукти, сложили сме брашно, хляб, слънчогледово олио, яйца и минерална вода. Искахме да проследим динамиката на тези продукти, но видяхме, че за да направим коректен анализ на икономическата среда, трябва да хванем цялата верига на производство, дистрибуция и реализация на тези продукти. За да бъдем коректни в изводите, които правим, ние съпоставихме първо производството. Да видим какво е производството на тези основни хранителни продукти в България.

Проучването категорично показва дефицити и изкривявания на пазара. Липсата на собствено производство и конкурентна среда води до високи цени. Това заяви Бойчев, подчертавайки, че КЗК не регулира цените пряко. Нейната роля е да гарантира конкурентна среда. Това в крайна сметка влияе на потребителите.

Един от важните изводи е, че няма съгласувано поведение. Търговските вериги не вдигат цените координирано. Информацията от три ключови дати през лятото го доказва. Няма тренд на общо увеличение на цените.

Ние сме поискали и сме засекли информацията за тези продукти към 3 дати. 23 юни, когато беше взето решението и започнахме работа по него. На 21 юли – тогава се обсъждаше в Народното събрание поредната промяна в Закона за въвеждането на еврото и знаете, че имаше едно спекулативно опит да се вдигне цената преди да изпревари влизането в закона и към 4 август. Тези три дати показват, че в тези три дати няма увеличение на цените. Няма тренд и няма съгласувано поведение на търговските вериги да вдигат цените. Говоря за тези три дати, ние може да си позволим да говорим само на обективна информация, която е постъпила официално.

КЗК е поискала детайлна информация от търговските вериги. Ценообразуването е проучено внимателно. Отчетени са и бонусите и отстъпките за сметка на производителя. Тези практики увеличават надценката. При кашкавала надценките достигат 80%, а при сиренето – 70%. Това показва сериозни разлики в цените на едни и същи продукти.

На 5 декември 2025 г. КЗК изпрати препоръки до правителството. Те целят коригиране на изкривяванията в хранителния сектор. Мерките включват подкрепа за местното производство и регулиране на търговските практики. Ден по-рано, на 4 декември 2025 г., Министерството на земеделието обяви нова стратегия. Тя ще увеличи субсидиите за местни производители на мляко, месо и зърнени култури. Според КНСБ, българската минимална заплата покрива потребителската кошница едва 9,6 пъти, което е значително по-малко от Румъния и Германия. Повече за високите надценки може да прочетете тук.

Вносът на мляко и млечни продукти е нараснал с 43% между 2020 и 2024 г. Производството на прясно мляко е спаднало с 25%. Тази зависимост от внос допринася за високите цени. Търговските вериги често обясняват високите надценки с оперативни разходи и логистика. Синдикатите настояват за незабавни мерки за защита на потребителите. Експерти предупреждават за изчезване на традиционни български храни. Това ще се случи без дългосрочна подкрепа за местното производство.

КЗК ще продължи задълбочено проучване на ценообразуването. Комисията е публично представила доклада си. Тя очаква предложения и препоръки от заинтересовани страни. Целта е да се намерят решения за деформациите на пазара.

Виждайки, че има тези деформации, виждайки, че има разминаване на вход, доставни цени, на едни и същи продукти, на различни цени, на една и същата крайна цена, комисията излиза с извода, че едно от нещата, които трябва да направят оттук нататък, е да влезне в модела на ценообразуване. И ние влизаме на задълбочено проучване, в което ще видим, на каква база и на какво основание се дължат тези неща. Ние направихме публичен този доклад. Законодателят промени закона и даде възможност междинно да обсъждаме. Ние го представихме пред българското общество. Официално на нашата страница го има. Направихме вчера една дискусия с всички заинтересовани страни и институции. Представихме пак тези неща. Казахме, че има срок от две седмици, в който очакваме предложение, препоръки към него. След това, така както имаме правомощие, той ще бъде представен на функционално, така разпределен, тези органи, които имат отношение към темата.