Култовият „Трабант“: Как символът на ГДР продължава да печели фенове 35 години след Обединението
Автомобилният символ на бившата ГДР, „Трабант“, продължава да има нарастващ брой фенове в Германия, 35 години след обединението на страната. Към момента са регистрирани над 40 800 коли, като ентусиасти от всички възрасти ценят неговия автентичен и култов статут, свързан с историята на Берлинската стена. Въпреки че е осмиван заради двутактовия си двигател и дуропластовата каросерия, днес той е носталгичен символ на източногерманската идентичност.
Трабант феста е сред атракциите около Празника на Търново Снимка: Архив На Автора
„Трабант“ (Sachsenring Trabant), символ на автомобилостроенето на бившата Германска демократична република (ГДР), продължава да има своите верни поддръжници и да се движи по пътищата на Германия. Въпреки елементарния дизайн, тесния интериор и шума, автомобилът, често осмиван като една от най-лошите коли, проектирани някога, днес придобива все по-голям култов статус.
Тази година Германия отбеляза 35-ата годишнина от своето обединение, което сложи край на съществуването на ГДР. Същевременно, броят на автомобилите „Трабант“ по пътищата на страната се увеличава. Данните на Федералната служба за автомобилен транспорт (KBA) показват, че днес над 40 800 автомобила са регистрирани в страната, което е значителен ръст спрямо 33 000 през 2010 г.
Първият модел на „Трабант“ слиза от производствената линия през 1957 г., три години след като комунистическият режим решава да произвежда масов автомобил. Като решение, което компенсира недостига на стомана, каросерията е изработена от композитен материал (дуропласт) на основата на пластмаса и влакна от памук или хартия. Шумният двутактов двигател, изхвърлящ във въздуха смес от масло и бензин, му донася умилителния прякор „косачката с покрив“.
С максимална скорост от 112 км/ч, „Трабант“ е произвеждан в град Цвикау, но не е бил леснодостъпен. За да се сдобият с автомобила, произвеждан в три цвята – слонова кост, небесносин или ментовозелен, гражданите на ГДР са чакали до 15 години след записване в списък на чакащите.
Днес обаче „Трабант“ привлича хора от всички поколения. Глен Кушан, който притежава сервиз южно от Берлин и самият той е собственик на 23 автомобила от марката, обслужва клиенти от всички сфери на живота.
„Мои клиенти са хора от всички сфери на обществения живот. Възрастни хора, които са израснали с „Трабант“, но също така и млади, които търсят наистина автентична кола“
— Глен Кушан
Кушан, родом от провинция Бранденбург, част от бившата ГДР, подчертава, че автомобилът е придобил култов статут, тясно свързан с историческите събития:
„Трабант“ е придобил култов статус, особено благодарение на връзката си с падането на Берлинската стена и обединението“
— Глен Кушан
Когато Берлинската стена пада през 1989 г., хиляди източногерманци подкарват своите автомобили към границата, образувайки дълги опашки с димящи двигатели. След обединението мнозина изоставят старите си коли, за да закупят западни модели. Фабриките оцеляват едва около година след обединението, а Последният произведен модел слиза от поточната линия през 1991 година в розов цвят „бонбон“.
Въпреки че автомобилни експерти често критикуват „Трабант“ за неговата техническа остарялост и екологична неиздържаност, той остава силен културен феномен. В музея на „Трабант“ в Берлин посетителите могат да видят колекция от 20 емблематични модела и да се включат в обиколки на града зад волана на този автомобил. Томас Шмидт (49 г.), който работи в музея, разказва, че „на практика е израснал в „Трабант“ и че днес той е „част от неговата идентичност“. Той добавя:
„Той може да направи всичко, неразрушим е. И ако се повреди, хубавото е, че можете да поправите всичко сами.“
— Томас Шмидт
Това се дължи на простата му механика, която Томас Шмидт описва, цитирайки и стар виц за автомобила – „с чук, клещи и малко тел можеш да шофираш до Ленинград (днешен Санкт Петербург)“. Общо са произведени над 3,5 милиона автомобила от марката, която наскоро отбеляза и 68-ата годишнина от първото си производство с ретро паради и изложби.
