КС работи по делото за референдума за еврото, съобщи Орлин Колев

Конституционният съд активно разглежда делото за референдума за еврото, съобщи съдия Орлин Колев. Предстои обсъждане на допустимостта на искането, внесено от президента. КС вече постанови, че председателят на НС няма право да отхвърля предложения за референдум.

КС работи по делото за референдума за еврото, съобщи Орлин Колев
Време за четене: 2 мин. 23 декември 2025

Конституционният съд (КС) активно работи по делото, свързано с референдума за въвеждане на еврото. Това заяви конституционният съдия Орлин Колев в ефира на „Още от деня“. Предложението за референдум бе внесено от президента и отхвърлено от тогавашния председател на Народното събрание, Наталия Киселова.

Колев уточни, че вече са предприети процесуални действия. КС се подготвя да обсъди допустимостта на внесеното искане. „Когато сме готови, ще бъде поставен въпросът за допустимостта на внесеното искане“, заяви той.

Съдия Колев подчерта важността на няколко аспекта при разглеждането. Един от тях е дали КС вече се е произнасял по същия или сходен въпрос.

„Тоест дали Конституционният съд вече се е произнесъл по същия въпрос или по въпрос, който съдържателно се доближава и могат принципните постановки да бъдат извлечени, от една страна. От друга страна, следва да бъде отчетено и желанието за даване на отговор по конкретния въпрос.“

Той посочи, че макар да има практика за отклоняване на подобни искания при вече налично произнасяне, в други случаи съдът е допускал разглеждане на сходни въпроси.

На 18 ноември 2025 г. Конституционният съд взе Решение №11 по конституционно дело №8. С него беше констатирано, че председателят на Народното събрание не е компетентен да преценява и отклонява предложения за референдум. Тази власт принадлежи единствено на парламента. Президентът Румен Радев е сезирал КС именно относно отхвърления референдум за еврото.

Колев акцентира и върху националната законодателна рамка за пряка демокрация. Важно е да се знае кои въпроси са допустими за референдум и кои са изключени. Също така, кои субекти могат да сезират Народното събрание.

„От изброените в Закона на за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление само един субект – това е неперсонифициран субект, това е една общност – инициативен комитет, който е събрал подписите на над 400 000 български граждани с избирателни права, които могат да задължат на практика Народното събрание да вземе решение.“

Останалите субекти могат само да отправят покана или предложение, без да задължават парламента. Дело №7/2025 г. в КС е образувано със съдии Галина Тонева и Орлин Колев, свързано именно с този референдум.

Орлин Колев категорично заяви, че референдумът е форма на изява на националния суверенитет, но тя е поставена в определени законодателни рамки. Гражданите трябва да се съобразяват с тези ограничения, когато упражняват правата си чрез референдум.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *