КС допусна делата срещу промените в правомощията на президента за ДАНС, ДАР и ДАТО

Конституционният съд (КС) единодушно допусна за разглеждане три конституционни дела. Те оспорват законови промени, които отнемат на президента правото да назначава ръководителите на ДАНС, ДАР и ДАТО. Решението е взето единодушно от 12 съдии.

Делата са образувани по искания на група народни представители от 51-вото Народно събрание. Те засягат противоконституционността на измененията в законите. Според промените, председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) и Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) ще се избират от Народното събрание. Предложението ще идва от Министерския съвет. Досегашният ред предвиждаше назначаване с указ на президента по предложение на Министерския съвет.

Освен промяната в процедурата за избор, законовите изменения предвиждат и увеличаване броя на заместник-председателите от двама на трима. Тази информация е потвърдена в съобщение на сайта на Конституционния съд.

Парламентът прие тези промени, въпреки че президентът наложи вето. Ветото беше отхвърлено от мнозинството в Народното събрание. В края на октомври и началото на ноември депутати от „Възраждане“ внесоха жалби в КС, оспорвайки конституционността на приетите текстове. Подобни дела вече са разглеждани от съда.

Конституционният съд допусна до разглеждане по същество три дела: №14/2025, №16/2025 и №17/2025. По дела №14/2025 и №17/2025 са допуснати всички искания на вносителите. При дело №16/2025 са допуснати част от исканията, но е отклонено искането за отмяна на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Допускането за разглеждане по същество означава, че съдът ще анализира правната съвместимост на промените с Конституцията. Разглеждането на тези дела е от висока обществена значимост.

Инициативата за жалбите идва от група народни представители, които оспорват промените като нарушаващи конституционно установения баланс между институциите. Те смятат, че се засягат правомощията на президента. Парламентарното мнозинство и Министерският съвет защитават промените с аргументи за повишен парламентарен контрол и прозрачност при избора на ръководствата на службите за сигурност.