Кризата с кадрите и еврозоната: Бизнесът очаква 1 млрд. лв. спестявания, докато търси 262 000 работници
Българският бизнес очаква спестявания от над 1 млрд. лв. годишно след влизането в еврозоната през 2026 г., но е изправен пред критичен недостиг на работна ръка. Експерти от форума „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“ подчертаха, че работодателите търсят над 262 000 работници, като проблемът е задълбочен от демографския спад и оттока на кадри от инженерните специалности.
Източник: Bulgaria ON AIR
Преходът към еврозоната и острият недостиг на работна ръка са двете основни теми, които експерти обсъдиха в специалния мултиплатформен проект на Bulgaria ON AIR „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“, излъчен на 6 октомври. Бизнесът има изключително позитивни очаквания, свързани с приемането на еврото от 1 януари 2026 г., като прогнозите сочат, че българските компании ще пестят **над 1 милиард лева годишно** от отпадането на разходите за превалутиране.
Според Румен Радев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), присъединяването към еврозоната ще завърши пълноценната интеграция на страната в европейското семейство. Той подчерта, че въпреки това, доходите на населението зависят основно от икономическата активност и производителността.
„Доходите ни зависят от икономическата активност, от производителността, от продуктивността на икономиката. България има висок дял на индустрия в брутния вътрешен продукт. Делът на услуги също не е нисък. Очакваме през по-добрия инвестиционен климат това да провокира инвестиции и работни места в сектори с по-висока добавена стойност. Ще има преструктуриране на икономиката“
— Румен Радев, Председател на УС на АИКБ
Недостиг на над 262 000 специалисти
Въпреки интензивния ръст в увеличаването на възнагражденията в България, липсата на кадри остава основен проблем. Радев посочи, че в момента в страната има **около 2,2 милиона работещи служители**. Квалификацията е ключова, като образованието е поставено като основен приоритет.
Данните от Института за пазарна икономика (ИПИ) и НСИ показват спад на заетостта сред младите и нискоквалифицираните работници. Изследванията допълнително задълбочават тревогата, тъй като работодателите активно търсят **над 262 000 работници** в ключови сектори като строителство, здравеопазване, ИТ и инженерство, като липсват както висококвалифицирани, така и работници без специалност.
Анна Панчева, ръководител „Човешки ресурси“ на Kaufland България, изтъкна, че предизвикателствата са многопосочни. Тя цитира икономическите проблеми, сред които е постоянният ръст на разходите за труд, без да има пряка връзка с производителността. Демографският спад и географските различия, при които отделни региони се движат с различна скорост, също допринасят за кризата.
„Всички тенденции показват значителен недостиг в конкретни сектори и реална невъзможност на бизнеса да покрие нуждите си. Тази част е свързана с около 180 000 регистрирани безработни в момента, с безработица у нас, която е почти 2,5-3% под средната за Европа. За големите градове казва ясно, че няма безработни“
— Анна Панчева, Ръководител „Човешки ресурси“ на Kaufland България
Образованието и AI: Ролята на висшите училища
За справяне с дефицита, професионалистите призоваха за по-тясна връзка между образователната система и бизнеса. Ректорът на Икономическия университет – Варна, проф. Евгени Станимиров, подчерта необходимостта от пълен синхрон.
„Нека си представим, че образованието и работодателите са двамата родители на онова, което ще се роди на изхода на образователната система. Те трябва да работят в синхрон, за да има добри резултати“
— Проф. Евгени Станимиров, Ректор на Икономическия университет – Варна
Проф. д-р Миглена Темелкова от Висшето училище по телекомуникации и пощи обясни, че дефицитът е свързан с липсата на специфични кадри, породена и от **отлив на кандидат-студенти от инженерните науки през последните 10 години**. Техническият университет – София, вече отчита засилване на интереса от страна на самия бизнес към предлаганите образователни програми, което показва задълбочаване на връзката между двете страни.
Навлизането на изкуствения интелект (AI) променя динамиката на пазара, налагайки търсенето на нови, адекватни решения. Проф. Станимиров обаче алармира, че въпреки нуждата от технологично развитие, България се намира **на последно място по иновационна активност в Европа**. OECD препоръчва активни мерки за подобряване на достъпа до обучение и интегриране на уязвими групи, за да се намалят неравенствата и да се осигури работна ръка с висока добавена стойност.
