Кризата с боклука: София и България пред промяна – Защо ‘Замърсителят плаща’ все още не работи?
Кризата с боклука в София даде тласък за търсене на нов модел, след като Столичният общински съвет отпусна 12 млн. лева за закупуване на техника и започна тестово почистване. България, единствената страна в ЕС без национално въведен принцип „Замърсителят плаща“, изостава драстично, въпреки че малки общини като Гоце Делчев вече го прилагат успешно. Експертите настояват, че за преодоляване на дисбаланса между сивите и цветните контейнери и постигане на високи нива на рециклиране е задължителна депозитната система.

Кризата с боклука в столичните райони „Люлин“ и „Красно село“ заплаши да върне София 15 години назад. За разлика от 2009 г., когато цялата столица беше зарината, сега натрупаните отпадъци предизвикаха висока гражданска мобилизация. Това бързо действие превърна кризата във възможност за промяна на модела на сметосъбиране.
Кметът на София Васил Терзиев отказа да подпише договори с фирми, явили се на конкурс, поради значително завишени ценови оферти. Тези оферти достигнаха 420 лева за почистване, при прогнозна цена от 200 лева, и текуща цена от 144 лева за зоните.
„Аз не съм склонен да подпиша договор за почистване на цена 420 лева. В момента тези зони се чистят на 144 лева, прогнозната цена, която сме заложили в поръчката, е 200.“
— Васил Терзиев, кмет на София
След кризата Общинският съвет гласува да отпусне 12 млн. лева на общинското предприятие „Софекострой“ за закупуване на техника. Столичната община започна и обявяване на обществени поръчки за нова сметосъбираща техника. Зам.-кметът по екология Надежда Бобчева подчертава, че високата мобилизация на общинските служби и гражданските организации се оказа ключова за преодоляване на проблема.
Кризата повдигна отново въпроса за прилагането на принципа „Замърсителят плаща“, който България отлага вече 15 години. Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу страната ни заради това забавяне. Въпреки че системата трябваше да влезе в сила в началото на следващата година, ново отлагане изглежда сигурно.
„България е единствената страна в Европейския съюз, която не е въвела национално системата. Системата ‘Замърсителят плаща’.“
— Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите
Според данни на Министерството на финансите, приблизително само 73 общини са заявили известна готовност да въведат такса битов отпадък на база „Замърсителят плаща“.
„…българските общини на този етап по-скоро не са готови.“
— Теменужка Петкова, министър на финансите
Примерът на село Господинци
Докато повечето общини не са готови, село Господинци, община Гоце Делчев, вече работи успешно по принципа „Плащаш, колкото изхвърляш“. Методът им е базиран на обем, като домакинствата получават индивидуални 120-литрови контейнери, свързани с уникален идентификационен номер и партида в местни данъци и такси.
„Идеята на това сметосъбиране е да се генерира по-малко боклук сложен в кофата, да изхвърляте максимално по-малко, за да плащате по-малко. …там, когато хвърляш в контейнерите за разделно, там не заплащащ нищо.“
— Ахмед Ходжов, кмет на село Господинци
Община Гоце Делчев, подобно на София, е имала проблеми със сметоизвозващите си фирми, но ги е решила радикално – закупува собствена техника и инвестира остатъка от такса смет в новата система.
Двойното плащане и дисбалансът в София
В столицата проблемът е двоен. Жителите плащат веднъж чрез продуктова такса за опаковките, а втори път – чрез такса „битови отпадъци“, когато изхвърлят същите опаковки в сивите контейнери. За 2025 г. план-сметката за такса битови отпадъци е в размер на 302 милиона лева.
Интересът на сметоизвозващите фирми е противоположен на обществения, тъй като те получават заплащане на тон извозен боклук, стимулирайки генерирането на скъп смесен отпадък.
В София съществува изключителен дисбаланс в системата за разделно събиране: Столицата разполага с около 90 хиляди сиви контейнера, но само 3 хиляди точки за цветно разделно събиране. Анкета на Столична община показва, че 37% от гражданите нямат достъп до цветни контейнери, а две трети посочват, че наличните не се обслужват редовно.
Заради тази ситуация общината влезе в съдебни спорове с организациите по оползотворяване, настоявайки за увеличаване на точките за събиране и провеждане на кампании.
„Най-неприемливо за нас беше, че Столична община изисква организациите да заплащат всички такси за нерециклируемите отпадъци, които гражданите изхвърлят погрешка в нашите контейнери – без ние да имаме контрол върху това и без участие на общината в процеса.“
— Георги Славчев, прокурист „Екобулпак“
Нуждата от депозитна система и контрол
Експертите са единодушни, че за да постигне България високи цели за рециклиране, се налага въвеждането на допълнителни стимули и санкции. За да постигне 90% събираемост на пластмасовите бутилки, България се нуждае от задължителна депозитна система, подобна на тази в Германия, където връщането на бутилка възстановява депозита.
Въпреки дългосрочния характер на прехода към изцяло общинско сметосъбиране, Столична община демонстрира напредък. Вече текат обществените поръчки за закупуване на допълнителна техника. През уикенда 18-19 октомври 2025 г. в „Люлин“ и „Красно село“ се тества 100% почистване по график с цел възстановяване на стандартната услуга.
Общината въвежда и засилен контрол чрез инспектори, които следят за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. С тази активност, кризата може да се окаже шанс за София да избере нов модел – дали да разшири собствената си система, или да премине към дългосрочна концесия.
„Това, че има такава гражданска енергия, подсказва, че има много добра възможност да се реализира сериозна политика. Какъв модел ще избере София? Дали ще продължи с отделни частни фирми? Дали ще създаде и разшири собствената си система? Или може да помисли за дългосрочна концесия на отпадъците?“
— Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите
Нормализацията започва, но големият въпрос остава: в чия полза ще бъде тя?